• Борихме се със зависимостта на дъщеря ми - терапии, психиатър, любов и разговори! Преди да влезе в комуна, направи най-голямата грешка
• Видях се с криминални лица и разбрах, че е имало насилие над нея, след което е започнала с тежката дрога
• Звъни ми всеки ден след 16 ч, когато свърши работа в цеха към затвора, за да ми споделя как е! Нося й торби с храна, цигари и книги
• Боли ни за всяка грешка, която е направила, но тя няма да бъде изоставена от мен и майка си

Има ли прошка за убийство? Как един баща отново прегръща дъщеря си, която без капка жал и с нож в ръка нанася 54 удара по главата, лицето и тялото на майка му в гръб. Може ли да прости, знаейки, че възрастната жена е изпитвала мъчителни болки при всяко от пробожданията, съзнавайки, че я убива собствената й внучка.

Днес Иво Стайков - баща на Ивет Стайкова, която бе обвинена в бруталната смърт на легендарната актриса Виолета Донева, преглъща най-големия грях, който детето му е извършило. И казва, че ще носи белега от трагедията до края на дните си, но любовта му към момичето остава непоколебима.

"Защото тази любов е без въпроси, без обвинения и задължения, тя е по-силна от всичко", описва я той.

За първи път синът на кинорежисьора Людмил Стайков и соцзвездата Виолета Донева говори пред медия за престъплението, което преобръща живота на цялата фамилия. Само пред "24 часа" Иво разказва за наркозависимостта на Ивет, битката да се справят с нея и истинската причина да посегне към дрогата.

- Г-н Стайков, психиатри, вещи лица и свидетели твърдят, че в основата на проблемите на Ивет стои липсата на родителска любов. Къде бяхте през всички тези години преди убийството на майка ви Виолета?

- Бях до детето ми. Ивет е била обичано дете. Никога до онзи фатален ден тя не е била изоставяна от мен, майка си Цветелина - моята бивша жена, както и от други близки. Никога не сме искали от дъщеря ни да се оправя сама в живота, защото ние сме нейни родители и носим отговорност за възпитанието й. Боли ни за всяка грешка, която е направила, но тя няма да бъде изоставена от нас и в бъдеще. Знам, че от думите на хората в съда излиза, че аз не съм давал любов и топлина. Това не е истина. Голяма част от въпросните свидетели са от нейната наркокомпания. Ще се говорят още много неща, но човек не трябва да вярва на всичко казано. Не искам да подвеждам никого, но ще допълня, че има кампания срещу мен и тя съвсем не е случайна. Намесени са интереси на лица, които искат да ме дискредитират. Няма да влизам в конкретика по този въпрос. Ще синтезирам всичко в едно изречение, за да не се повтарям в интервюто с вас - Ивет никога не е била изоставяна от никого. Ясна ми е тезата, която искат да прокарат, но предпочитам да не отдавам голямо значение, защото тя е лъжа. Детето ми е било обичано силно от роднините си въпреки проблемите, които имаше.

- Визирате проблемите с наркотиците?

- Да.

- Според вещите лица вие сте я посетили само веднъж, докато е била в психиатрията в Пазарджик. Защо?

- Прочетох какво са казали те от статията, в която описвахте подробно последното заседание. Знам, че са го казали. Цитирали сте вярно думите им, но аз отричам това да е истина. Първо - ходил съм два пъти в Пазарджик и съм поддържал връзка с дъщеря ми непрекъснато. Ще подчертая, че на мен не ми беше разрешено да се видя с нея в психиатрията. Бил съм дори при началничката на отделението, където беше настанена Ивет. Явих се в личния кабинет още на следващия ден, когато приеха детето ми. Тогава ми беше обяснено, че няма как да го виждам. След няколко дни отново пътувах до лечебното заведение. Отново ми казаха същото. Изясниха ми, че мога да предавам само храна, цигари и друго необходимо за престоя й. Нямаше никакъв смисъл да стоя пред клиниката, буквално пред вратата, без да ме пускат вътре. Категорично ми беше казано, че е забранен физически контакт.

- Какви бяха мотивите за тази забрана?

- Не ми обясниха. Предполагам, че изискваха подобно нещо, защото към онзи момент Ивет беше в по-буйно състояние. Налагаше се да я успокоят. Поведението беше опасно за околните и за самата нея.

- Но вие казахте, че не сте прекъсвали връзката с дъщеря ви дори когато е лежала в Пазарджик?

- Да, защото, след като ми казаха, че е забранено да ходя на свиждане, аз започнах да звъня по телефона. Държах да знам какво се случва с нея - как я лекуват и какво показват изследванията . Не съм спирал да се интересувам от Ивет. Допитвал съм се до медицинските лица редовно.

- Пред медията ни един от последните свидетели по делото - младеж на име Мартин, бивше гадже на дъщеря ви, казва, че е изпитвал съжаление към Ивет, защото никой от роднините не се е интересувал от нея.

- Познавам се с въпросния Мартин. Ще обясня думите му така - със сигурност той не е бил с нея от съжаление, а защото беше лудо влюбен. Затова двамата станаха гаджета. Говорим за период, в който аз знаех, че той не е наркозависим. Изглеждаше съвсем нормално и сериозно момче. Бащата, за когото всичко говорят, че не се интересува от детето си (говори за себе си - бел. ред.), "летя" от района на Дупница, за да закара Ивет и Мартин един уикенд на прекрасна хижа във Витоша. Качих багажа им и ги настаних. Разбира се, че съм се интересувал от тях и в частност от нея. Държах да зная къде ходи, какво прави и с кого е. Как си представяте, че един баща се съгласява с факта детето му да излиза с наркозависими хора? Аз подкрепях връзката с Мартин, защото към онзи момент той все още не беше залитнал по наркотиците.

- Как Ивет започна с дрогата - депресия или лоша компания? Истина ли е, че се е дрогирала с тежки наркотици от 14-годишна?

- Битката ни беше трудна. Около 12-годишна тя залитна по една от най-мощните секти в света, т.нар. движение "Емо", което беше изключително силно в България тогава. Абсолютен хит сред децата. Говорим за секта, която не е от традиционните. Тя беше добре структурирана. Действаше на хоризонтален принцип, сиреч по линия на приятели. Тезата на "Емо" беше елементарна - всяко едно ограничение е терор срещу душата. Ограничения обаче винаги ще има - било то от родителите или от законите в страната. Ивет попадна в "Емо", което проповядваше в знак на протест да се самонараняваш - най-често порезни рани на вените с бръснарско ножче. Тогава ние с майка й успяхме да се преборим с този омагьосан кръг.

Показахме й, че не е редно да залита по подобно сатанинско движение. Потърсихме помощта на специалист. Тук ще кажа, че братът на бившата ми съпруга Цветелина помогна изключително много. Решихме този проблем, но когато Ивет стана на 13 -14 години, се появи друго предизвикателство пред семейството ни. Твърдението за използване на тежки наркотици в тази възраст е пълна глупост. Тогава тя имаше проблеми с лекарствения препарат ксанакс и с тревата. Пак с помощта на лекарска намеса се борихме да се оправи. И този въпрос беше разрешен. След това започнахме да правим редовно тестове за наркотици. Имаше и терапия, която продължи близо 6 месеца. По няколко пъти в седмицата посещаваше психолог. Понякога Ивет сама искаше да отиде допълнително на срещи с него извън предвидените часове. Започнахме и с непрекъснати комбинирани тестове. Всички бяха отрицателни. В рамките на месеци не сме спирали да я проверяваме. Затова в нея се появи и напрежение. Казваше ни: "Не виждате ли, че всичко ми е чисто? Спрете вече, това е прекалено". За съжаление, след известен период тя отново започна с дрогата. Аз направих лична справка, мога да го нарека дори разследване. Проведох доста срещи и разговори и така разбрах, че в някакъв момент е имало насилие, за което много късно научихме с майка й. Всъщност след него тя започва с амфетамините, метамфетамините и т.н.

- Казвате, че след насилие Ивет е започнала с твърдите наркотици. От кого е била насилвана?

- И да знам някои неща, не бих ги казал. Самата Ивет не би отворила тази страница от живота си. Нямам и доказателства, за да посочвам имена. Ще бъда съден за набеждаване. На този въпрос предпочитам да не отговарям. Доста детайли знам, но не е редно да ги казвам - нито в съдебна зала, нито пред медии. С Ивет сме в непрекъсната връзка. Обсъждали сме много неща, защото сме близки, но някои от тях предпочитам да си останат между мен и нея, тоест между баща и дъщеря.

- Според вас Ивет е обичана безрезервно, но се е отдръпнала от семейството си заради лошата среда навън?

- При наркозависимите, ако някой не е свързан с дрогата, бавно, но сигурно отпада от обкръжението им. Постепенно наркосредата става всичко като възприятие. Има един обективен проблем относно това възприятие, за което говоря. Дори близките им да са до тях и да ги подкрепят, наркозависимите вътрешно започват да ги изключват. В един момент възприемат другите наркозависими като близки - като майки, бащи, братя и сестри. Всичко различно от това бива игнорирано. Най-големият проблем и най-трудно решимият не е самата абстиненция, а средата. Ивет и Мартин, с когото е била гадже, са такъв пример. Той може да не е вземал дрога, но поради това, че е влюбен в нея, най-вероятно е започнал. Или се вписваш, или си аут. Третото, което ще отбележа, е свързано с наркотиците като амфетамини и метамефетамини. Сега дори навлизат още по-страшни. Те буквално ти пържат мозъка и нервната система. Губиш връзката с реалността. Това е изключително тежка дрога с тежко действие. Да не забравяме, че наркозависимите постоянно качват дозата и закономерно се стига до тежки престъпления и насилие.

- Казвате, че сте опитвали да я лекувате и е ходила при психолог. Лежала ли е в комуна?

- Разбира се, че сме опитвали да я спасим от тази зависимост към наркотиците. Дори в годината, в която бе убита майка ми, ние отново положихме усилия да се справим с проблема. Ще ви кажа обаче пред какви трудности са изправени хората като нас, които искат да помогнат на близките си в тежка зависимост. Първата е чисто финансова. За да настаниш наркозависим в комуна, излиза над 20 хил. Тоест по 200 лв. на ден, после става по 150 лв. Знаете, че не всеки българин се разхожда с по 20-30 хил. лв. в джоба. Скъпо е, но все пак ставаше въпрос за детето ни. Психиатърът, който се занимаваше с Ивет, предложи да започнем с терапия за 3 месеца и да намали цените за процедурите, тоест да ни ги свали до 9-10 хил. лв. Намерихме първата вноска, но Ивет поиска да мине рожденият ден на 1 юни и чак тогава да влезе за лечение. Беше съгласна, но изведнъж ни изненада, като категорично отказа да го направи. Тук се появи и втората пречка. Тя е чисто юридическа - в комуната не се влиза без доброволно съгласие. Не на последно място ще отбележа, че държавата няма адекватна база както материална, така и терапевтична за наркозависимите, тоест болничните заведения не са пригодени добре за тях.

- Как се чувства Ивет в момента, като не взема наркотици в затвора?

- Чувства се добре, спокойна е. Когато се чуваме по телефона, тя вече ми звучи като улегнал и пораснал човек.

- Колко често ходите на свиждания?

- В момента ми е сложно да пътувам до Сливен поради лични проблеми, но аз редовно изпращам пари и всичко, от което има нужда. Всички свиждания в София и Ловеч, гледам да не ги пропускам. На тези свиждания ходи редовно и майка й. Аз не просто пътувам до тези места, за да я видя. Искам да занеса всичко необходимо, за да се чувства добре. Товаря целия багаж с торби, пълни с храни и цигари. Стигало се е дотам служителите да се изненадат от количеството и да си затворят очите, защото съм надвишил позволената норма. При едно свиждане служителят дори се отказа да брои дажбите. С Ивет се чуваме редовно и по телефона. Тя свършва работа към 16,00 ч (в шивашкия цех към затвора - бел. ред.) и след това ми звъни, за да говорим. Заклевам се, че никога няма да спра да се грижа за нея. Каквато и присъда да получи, колкото и години да лежи в затвор, ще я подкрепям и обичам. Дори преди, когато съм имал тежки финансови проблеми и ми е помагал баща ми, дъщеря ми не е оставала на заден план. Не е имало ситуация, в която да се налага да проси от някого пари. Всички сме се грижили за нея.

- Простихте ли на Ивет за убийството на майка ви Виолета?

- Простил съм на Ивет. Обичам я толкова много, ще я обичам безрезервно и в бъдеще, защото тя го заслужава. Това е любов без въпроси, без нападки, без задължения. Най-чистата бащина обич. Ще остана до нея завинаги. Сигурен съм, че от онзи свят майка ми също е с нея. Тя й е простила за стореното. Детето ми е с изключителна душевност. Каквото и да стане, си остава моя дъщеря. Безспорно се случи една огромна трагедия и днес всички плащаме за нея. Последно ще кажа, че Ивет е добър човек. Тя реагира на болката и страданието. Помагала е на хора в нужда. Никога не остава безразлична към човешката мъка. Това, което я промени и разби като личност, бяха наркотиците.