"Ако някъде съм виждал магия, то това е било в Африка", казва големият американски писател Ърнест Хемингуей. И наистина в наши дни свързваме Черния континент с много чудеса, но безспорно сред тях винаги изпъква уникалното му биоразнообразие.

То представлява истинско природно съкровище от повече от 50 000 вида растения, над 100 000 различни насекоми, 1500 вида птици, над 3000 сладководни риби и повече от 1100 вида бозайници, между които най-големите - като слонове, носорози, хипопотами и биволи. Огромните стада антилопи са я направили и дом на повече от 60 вида месоядни животни - най-страшните хищници: лъвове, леопарди, гепарди, хиени и крокодили, които са надживели дори динозаврите. В Африка се срещат и 216 вида примати, от които 4 вида човекоподобни маймуни са ендемични. Най-после континентът е спряган и за изначалната родина на човека.

Благодарение на научнопопулярните филми по телевизията, в наши дни на всекиго му се струва, че знае доста за тези африкански особености, но дали наистина имаме реална представа как се е зародило такова тържество на живота?

Първото условие за развитието на разнообразна флора и фауна е да има достатъчно място. Африка е голяма и в това отношение истината е, че дори картите лъжат. Когато погледнем света, нарисуван от географите, заради разположението й в тропиците ние изобщо не подозираме нейния реален мащаб и ни се струва, че тя би се побрала два пъти в територията на Русия. Но тази илюзия на планиметрията е лесно оборима, когато видим действителните данни, според които вторият континент в света обхваща над 30 млн. кв. км и в действителност е тъкмо обратното, защото е близо два пъти колкото най-голямата по площ държава в света (17 млн. кв. км.). За съжаление обаче 30% от тази огромна територия се падат на мъртвата Сахара - най-голямата пустиня на планетата, която със своите 9,2 млн. кв. км  е голяма почти колкото САЩ. Можем само да гадаем как щеше да изглежда тя, ако имаше достатъчно вода и сухият пясък не покриваше тази необятна земя.

А истината е, че някога цялата тази територия е била зелена и изпълнена с живот. Чудно ли е при това положение, че британският антрополог сър Уолтър Кийт твърди, че самата Сахара е била митичната градина на Едем, от която човекът е прогонен, но не от пламтящ меч, а от "пламтящо слънце". Любителите на конспирации твърдят, че Ной е роден в района между 4000 - 3200 г. пр.Хр., като това е "единственото място на Земята, което местните така и наричат - Борну (родината на Ной)". Към тези фантастични предположения можем да добавим и все по-популярната теория, че структурата Ричат, разположена в съвременна Мавритания, е изгубеният град на Атлантида. Нейните геоложки характеристики изумително повтарят описанието на Платон: остров, заобиколен от три кръга вода и два пръстена суша, почти точно 23 километра в ширина, с планини на север и древен океан на юг. Интересното е, че Платон научил за Атлантида от Солон, на когото пък за нея разказали египтяните - потомците на онези, които мигрирали през изсъхващата Сахара в района на Нил.

Защо и кога най-голямата пустиня на Земята отново може да се превърне в цветуща градина,  четете в новия брой на сп. "Космос"