Всички държави имат свой национален празник. Единствено България си няма. Защото денят, който е нарочен за такъв, е по-скоро междунационален ден. На този ден у нас много граждани славят чужда държава, развяват нейното знаме, което днес е символ на масови военни престъпления.

Малко преди да удари звънецът за демокрацията у нас управляващата все още комунистическа партия избра датата 3 март за национален празник. Преди това тя бе избрала друг междунационален ден - 9 септември. Това е денят, в който през 1944 г. българските комунисти и слезли от Балкана терористи, подкрепени от вражеска армия, окупирала държавата ни, с насилие вземат властта. И започват веднага терор срещу българския народ. Но през 1990 г., когато Берлинската стена бе рухнала, тази дата - 9 септември, вече им изглеждаше неподходяща за празнуване. Комунистите у нас бяха решили да се „преустроят" с цел да излъжат народа, че се променят. Те смениха името на партията си и гласуваха национален празник да стане друга дата свързана с българо-руската "бойна дружба". Така датата 3 март 1878 г. бе приета от тях за национален празник и те дори не обърнаха внимание, че на тази дата България още не съществува като самостоятелна и независима държава. И стават вече 34 години откакто на 3 март всяка година се говорят лъжи и се веят чуждите, а и враждебни на отечеството ни, руски знамена. Това говори много лошо за нашия народ. Защото е отвратително да делим своя национален празник с чужда държава, която при това е била зловеща империя, а и днес продължава всичко лошо от своето имперско и болшевишко минало. Забравили сме, драги мои, че най-ярките ни национални герои са били противници на тази империя и са ни предупреждавали да не чакаме нищо добро от нея. И са били прави. Кои са те ли? Нека не се правим, че не знам имената им. Грехота е. Това са Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Захарий Стоянов и много други. Те са знаели световноизвесната истина, че империите никога не освобождават. Империите само завладяват и поробват. Те затова и са станали империи. Няма на света империя, която да е освобождавала. Трябва Господ да те е лишил от разум, та да мислиш и то в ХХI век, че империите освобождават. Към датата 3 март 1878 г. Русия е била империя, която само е завладявала и окупирала. Тя и с такава цел води поредната си война с Османската империя. Затова и в нейните официални документи от това време никъде не се говори за освобождение на българите, не се говори за България, за Царство България, а се говори за окупация на Дунавската област на Балканите. Създаден е дори специален окупационен фонд за устройството на завладяната територия, която руските завоеватели наричат "руско-дунавска област". Правилно четете. Не се нарича България. Ужасна съдба.

Мой национален празник е Денят на Независимостта: 22 септември 1908 г. С малки и несъществени изключения всички народи по света имат за свой национален празник деня в който са постигнали своята независимост. И това е логично. Празнува се независимост, а не зависимост. Това, че на 3 март 1878 г. две империи - Османската и Руската, са подписали помежду си споразумение, което дори не е окончателно, а предварително, няма как да направи тази дата мой национален празник. За мен то е къс непотребна хартия, тъй като едната империя - Руската, преди това е сключила тайни договори с други империи, че няма да създава на Балканите "голяма славянска държава", т.е. няма да има България. Така че т.нар. Сан Стефански мирен договор сключен на 3 март 1878 г. е едно историческо менте. И това е станало ясно само три месеца по-късно на т.нар. Берлински конгрес на "великите сили". Но на много нашенци това и до днес не им е ясно.

Знам възраженията. Те са следните: а епопеята на Шипка, а битката при Плевен, а влизането на омразния на полския народ руски генерал Йосиф Гурко в София? Това са епизоди от поредната руско-турска война и нищо повече. Във всяка война има сражения, които се помнят. Нима ние българите не помним как славният наш генерал Иван Колев разбива руските войски в Добруджа през 1916 година? Помним или не помним? Разбира се, че помним. Нали затова сме му издигнали паметник в Добрич. Славим и българските опълченци на Шипка, защото те и само те, воюват за свободата на Отечеството ни. Руските императорски войски с техните генерали изпълняват друга задача - окупаторска. Но е важно все пак да знаем, че редом с нашите опълченци на Шипка се сражават храбро украинци. Сражавали са се също така храбро, както днес срещу руските агресори се сражават техните наследници . Именно украинци, които по това време са били поробени от Руската империя, са били мобилизирани в императорската армия. И ако утре на 3 март ще се развяват отново чужди знамена, то нека поне да се развее украинското знаме, защото такава е историческата истина. Но по принцип не би трябвало на национален празник да се развяват чужди знамена. Нормалните държави така не правят.

След последното изявление на Оня в Кремъл, че може да посегне към ядреното оръжие, си припомних думите на великия миролюбец Махатма Ганди, който казва, че ако Отечеството иска да погуби Човечеството, то по-добре е да загине Отечеството. Днешна Русия е много близо до това да се превърне в загиващо Отечество. Както впрочем загина „съветското отечество" и изчезна „съветският народ". А само колко много някои нашенци ги "славеха"!? Човечеството няма да пророни сълза за днешна Русия. Животът ще продължи по-хубав от песен и от пролетен ден.

От Фейсбук.