В деня на гибелта му почитаме невъобразимо храбър мъж, непоколебим в решението си, че или ще освободи народа си, или ще умре опитвайки. Героят, наречен Левски. Човекът от плът и кръв Васил Кунчев.

По горчива ирония, днес руснаците под гнета на Путин трябва да се справят със загубата на друг храбър мъж, решен на революция с цената на всичко - Алексей Навални.

Безстрашието пред една все по-сигурно приближаваща смърт не е единственото общо между истинските революционери. За да издържат по пътя, който са избрали, те имат непотушима вяра в нас - другите, обикновените, съмишлениците, колебаещите се, обърканите, стреснатите. Тя вярват, че обединението ни в стихийна сила за победа над злото и потисничеството е напълно възможно. Трудно, да. Мъчително и изпълнено с премеждия, да. Но осъществимо. Записките на Левски, а и всичко, което знаем за действията му до последния му ден, са свидетелство за тази неугасима вяра в останалите, с които го свъзва родината - нищо, че "цели са изгорели от парене и пак не знаят да духат"...

Днес Юлия Навалная заяви, че делото на съпруга й продължава и има нужда от повече съюзници от всякога. А това е истината, която светът винаги забравя за героите - те имат нужда от съюзници. Приживе и особено след това.

Спомням си тези думи на Навални, когато дойде време всеки от нас да реши дали да подкрепи или да игнорира разбунтувалите се срещу несправедливост, дали се примири или да окаже съпротива:

"Не е срамно да направиш малко. Срамно е да не направиш нищо."

*От фейсбук!