Тъкър Карлсън не може да се нареди в числото на "водещите интелектуалци", които са ходили на поклонение при диктаторите в Кремъл. Поредицата започва с Хърбърт Уелс, който след поклонение при Ленин нарича уродливия лидер на болшевишката касапница "Кремълския мечтател"... През 30-те години по стъпките му тръгват водещите леви интелектуалци на Европа Анри Барбюс и Ромен Ролан... След като Солженицин публикува "Архипелагът Гулаг" през 1973 г., идолопоклонството на "водещите интелектуалци" пред кремълския Молох става доста неприлично... Но те не се отказват - вместо в Москва, тръгват на поклонение пред Мао в Пекин.

Тъкър Карлсън е трудно да бъде сбъркан с "водещ интелектуалец" - ляв или десен. Той е звезда на тръмпистката пропаганда в Америка (подчертавам - тръмпистката, не консервативната) и очевидно не подбира средствата за да свети ярко на небосклона на възродения американски изолационизъм. Не съм в състояние да преценя дали става дума само за едни големи пари или за пореден активист на една обществена група, която Ленин определя кратко и ясно: "На Запад живеят много полезни идиоти и те сами ще ни предоставят въжето, на което ще ги обесим..." Америка е огромна страна и е родина на многобройни идейни и политически възгледи и течения. Само историята е тази, която в крайна сметка тегли чертата и дава оценката... През 30-те години на Таймс скуеър в Ню Йорк има доста многолюдни демонстрации в подкрепа на "приятелството" с Хитлер и нацистите. Присъдата на историята за тях е категорична. Но цената, която Европа и светът платиха за "заблудените овце" на демократичното лекомислие е наистина ужасяваща. Добре дошъл в Москва, Тъкър Карлсън! Отиващите да умрат под бомбите на Путин те поздравяват...!

(От фейсбук)