Красимира Трифонова и Габриела Славова са имали имоти в Черноморец, за които разказа за първи път "24 часа - 168 истории".

Обвинените за зловещото убийство на Пейо Пеев заедно с бабата - Тона Трифонова, са прекарвали доста време в китното крайморско селище. За това свидетелстват и местни, които контактували с тях.

Необяснимо за хората в Черноморец е близостта, която жените са имали с един от най-уважаваните техни съселяни - художникът Станко Димитранов. Освен известен представител на артсредите, приживе (починал е през 2020 г. - бел. ред.) той ръководи протестите на черноморци за възстановяване на несправедливо отнетите им имоти в миналото.

Нещо повече от близост е имал с Красимира и Габриела - според имотния регистър на Агенцията по вписванията той е дарил на дъщерята място от 4 декара в местността "Ябълката". Парцелът не е особено атрактивен, защото не е в непосредствена близост до морето. За сметка на това, по информация от общинари, обвинените за ужасното престъпление, имали и вила до плажа в квартал "Червенка".

"Най-вероятно в случая с имота от Станко става дума не за дарение, а за покупко-продажба, вписана по този начин, за да се избегнат данъци", предполага Георги Герджиков, също художник и член на местния артклуб.

Като близък на Димитранов той нееднократно е виждал при него Габриела, Красимира и Тона и е общувал с тях.

"Габриела даваше вид, че много се интересува от изкуство и вероятно така са се запознали със Станко - споделя личните си впечатления той пред "24 часа - 168 истории" - Помня, че детенцето беше много палаво."

В същото време майката Красимира изглеждала доста властна. Баба Тона била възрастна слаба женица, която почти не успявала да вземе думата от двете си наследнички.

Георги Герджиков е убеден, че познава добре хората.

"По държанието им определено си личеше, че и трите имат "як гръб". Не мога да кажа какви са точно връзките им, но то и без това всеки се досеща, че случаен човек не може да бъде назначен за консул в Тайланд", разсъждава художникът.

И сам си задава въпроса дали по поведението тогава е допускал, че майката и дъщерята са способни на отвратителното престъпление, за което ще отговарят в съда.

"Разбира се, аз не мога с категоричност да твърдя подобно нещо - казва художникът, който завежда и галерия в градчето. - Но за мен те бяха представители на една прослойка, от която не можахме да се отървем вече и за три десетилетия демокрация. Личеше си, че са от, както ги наричам, "белязаните" – хора, от които могат да се очакват само лоши неща. Затова сега за самото престъпление смятам, че държавата трябва да влезе във функциите си и да приложи закона по най-строг начин. В такива моменти наистина съжалявам, че отмениха смъртното наказание..."