• Вицешампионът в изпитанието „Лъвско сърце" сега продава сладките изкушения, за да финансира идеята си да превърне Карлово в успешен модел за колоездене и туризъм

„Един ден, както си играех с останалите деца на пейките пред блока, дойде баща ми, накара ме да сменя сандалите с маратонки и ме заведе на стадион „Славия", за да тренирам модерен петобой" – така съвсем простичко Йордан Нечев разказва за първите си стъпки в спорта. Това е само щрих от неговата наистина впечатляваща история, в която възходите се редуват с разочарования, а житейската линия се пречупва нагоре и надолу, повлияна от внезапни обрати.

Някога Данчо е топсъстезател в триатлона, след това основава клуб по колоездене и става шеф на спортна федерация, а днес мнозина го познават и го величаят като царя на еклерите. Той самият отказва да се „облича" в каквито и да е помпозни титли, но е факт, че сладките му изкушения, които прави със семейството си, са популярни в цяла България.

Много преди да започне да бърка вкусния крем за еклерите, Йордан е убеден, че бъдещето му ще бъде свързано единствено и само със спорта. Най-малкото защото е инвестирал твърде много усилия, за да направи първите си крачки в един от спортовете, които изискват изключителна психическа и физическа подготовка.

„Беше си шок, когато ми връчиха в ръцете огнестрелно оръжие. Пистолетът гръмваше и аз подскачах почти до тавана. Но и другите дисциплини в модерния петобой (всичките са бягане, плуване, стрелба, фехтовка и езда - бел.ред.) се оказаха истинско предизвикателство за осемгодишното ми съзнание. До отиването ми на стадиона се развивах като едно закръглено хлапе, чиято майка е сладкарка, но след това всичко се промени", спомня си още софиянецът. Тренировките са, най-меко казано, тежки, но той ходи с удоволствие, поне докато не го връхлита пубертетът.

„Тогава ме привлече улицата, изкушенията й, проблемите й, опасностите й. Спрях да се занимавам с модерен петобой и поне за кратко се опитах да проваля всичко, постигнато дотогава. Обаче нали съм си човек на обратите – в рамките на не повече от три дни съвсем сам успях да избия всички глупости от главата, да си подредя мислите и да се върна на правия път", усмихва се при спомена Йордан. Спортът го приема с отворени обятия и му помага да се нагърби с нови предизвикателства. Започва да тренира триатлон, който също е от спортовете, които няма да ти донесат чак толкова слава и пари, но за сметка на това изискват от теб изключителни усилия. Данчо е добър в плуването и колоезденето, но в бягането не успява да постигне необходимите резултати.

„Бях на около 13, когато започнах, и още тогава осъзнавах, че влизам в дълго приключение с неясен финал. Идеята ми е, че не очаквах още утре да стана шампион. В триатлона се иска да отделиш няколко години само на плуването, след това още няколко години на колоезденето, после на бягането и накрая да ги развиваш всичките заедно. Всичко това е свързано с постоянство. Именно това ми умение ми помогна после да работя като треньор на деца", категоричен е спортистът.

След години на усилена подготовка той решава да изпробва силите си срещу най-коравите мъже в света в царската дисциплина Iron Man. В последния момент основният му спонсор не изпълнява поетите ангажименти и подвластен на голямото разочарование, Йордан решава да спре със състезанията и да бъде полезен на спорта по друг начин.

„Основах свой клуб по колоездене и се заехме да ремонтираме едно малко помещение на Колодрума с идеята да вдъхнем нов живот на това място и базата там да се използва за това, за което е предназначена, а именно да се карат колелета там. Учех в НСА и в същото време със сестра ми започнахме да внасяме от Франция велосипеди втора употреба. Идеята ми беше да си подредя нещата така, че да завися изцяло от себе си. Обаче зад ъгъла ме очакваше поредното преобръщане в живота.

Оказа се, че във Федерацията по колоездене нещата не са били никак добре и един ден дойдоха да запечатат Колодрума. Затвориха и нашето си помещение, в което опитвахме да развиваме спортна дейност. Изоставих всичко създадено до този момент и заедно с любимата ми жена Нина се преместихме в Карлово", спомня си вицешампионът в най-голямото състезание по триатлон в България – „Лъвско сърце".

В родния град на Васил Левски бившият състезател създава семейство, раждат му се три деца, а цялата си останала енергия насочва към създаването на малка сладкарница. Помещението наистина е малко по квадратура, но славата му много бързо се разраства из цяла България. Майката на Йордан е сладкарка по професия и от нея идва добрата идея. Семейството започва да предлага на карловци и на гостите на града различни сладкарски изделия, но акцент са именно еклерите.

„Да, пълня еклери с крем, но в никакъв случай не изоставих спорта. Идеята ми е с парите, изкарани от продажбата на сладкиши, да създам едно място в Карлово, което да бъде център за обучение по колоездене. Мечтата ми е аз и всички останали ентусиасти около мен да посрещаме семейства с деца, състезатели, които да практикуват с удоволствие спортове като колоездене, триатлон, планинарство. Вече успях да купя имот, избирайки възможно най-подходящото място в Карлово, който от своя страна се намира почти в центъра на България. Стига се лесно, така да се каже", заявява с усмивка Йордан Нечев. Той много дълго се замисля, преди да отговори на въпроса „Ще се осъществи ли тази мечта?".

„Ако зависи единствено и само от мен, ще стане. В същото време уча децата, които тренирам, че не всичко в този живот е на всяка цена. Моят успех дотук е, че успях да предам ентусиазма си на доста хора около мен и всички заедно ще опитаме да превърнем Карлово в прекрасен модел за спорт и туризъм. Не знам дали ще е след три, след пет или след 10 години, но със сигурност ще дам всичко от себе си. В крайна сметка има някой над нас, който взима крайните решения", усмихва се Йордан.