Обективно погледнато датата 1 март 2025 година е желана за влизане в еврозоната, не съм убеден доколко е постижима. Това заяви в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ бившият министър на финансите Владислав Горанов. 

"Няма как да излезе нещо, което не е било. Когато нещо не се е случило, няма как да бъде доказано", така бившият финансов министър коментира прекратеното дело с Васил Божков за изнудване.

Припомняме, че липса на данни къде са отивали теглените от бизнесмена Васил Божков милиони левове, е една от причините прокуратурата да прекрати разследването, по което бяха задържани бившият премиер Бойко Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов и пиарката на ГЕРБ Севдалина Арнаудова. По това дело тримата бяха задържани и прекараха 24 часа в ареста през март миналата година. От прокуратурата са разпитвали и депутати от ресорната хазартна комисия в парламента, но и там не са открити данни обвиненият в 19 престъпления Божков да е бил изнудван.

"Пред нас остана една по-скоро техническа работа, свързана с постигането и изпълняването на критериите от Маастрихт за присъединяването към еврозоната. За съжаление загубихме доста време и темпо", посочи Горанов. 

"Всъщност през 2021 г. тази тема въобще не седеше на дневен ред след приключване на мандата на 44-ото Народно събрание. Тоест нито един министър на финансите, нито един министър-председател не действаха проактивно в тази посока и изгубихме много време", обясни бившият финансов министър.

"Няма как да смятаме, че с увеличение на доходите над инфлацията, ние ще я спрем. Към днешна дата имаме предизвикателство пред критерия инфлация. Това, което не се прави в тази посока е малкото инструменти, които имаме за борба с инфлацията, най-вече чрез фиска, действат обратно. Нашите публични финанси увеличават инфлацията, не я намаляват. Инфлацията като темп намалява, но българската инфлация трябва да е съпоставена и да превишава минимално средната подобна за еврозоната. Към декември нашият показател е близо два пъти по-висок от този на еврозоната. Тоест оставащите няколко месеца, през които Европейската Комисия и Европейската Централна банка трябва да преценят дали сме готови за еврото, най-вероятно няма да са достатъчни, за да може този показател да слезе на нивата, на които е необходимо, за да сме одобрени за еврозоната в сроковете, в които ние искаме", каза още той. 

"Не съм против доходите да растат. Но като увеличиш с 10 млрд. пенсиите в много кратък период, като се има предвид и пределната склонност към спестяване на нашите майки и бащи, тези ресурси вместо да отидат в инвестиции, или в нещо друго, което не действа толкова проинфлационно, отиват или в крайно потребление или се утаяват в банковата система, откъдето се явява последващият проблем, свързан с експанцията в кредитирането. При огромни текущи разходи в бюджета, неминуемо това оказва проинфлационно влияние. Никъде не сме видели до сега инфлация да се бори с изпреварващо увеличение на доходите. Самата инфлация компенсира неизработения доход. Това е доктринална заблуда на сегашните управляващи на публичните финанси, или някаква вяра в Perpetuum mobile", каза още Горанов.

"След присъединяването към ИЕРЕМ 2 през 2020 година пред нас остана по-скоро техническа работа с изпълнението на критериите от Маастрихт за присъединяване към еврозоната. За съжаление загубихме доста време и темпо. В Хърватия например, където започна подготовката за членство в ИЕРЕМ -2 година след България, от повече от година е член на еврозоната. Правителствата след редовното правителство на ГЕРБ можеха с по-бързи темпове да направят подготовка за приемане на еврото. През 2021 г. тази тема въобще не беше на дневен ред. Не е действано проактивно в тази тема", допълни Горанов.