Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

  • След загубата на любим човек най-голямо наказание е да не живееш със сина си или дъщеря си, казва адвокат Карло Луканов, син на Андрей Луканов
  • Сред фрапантните случаи - жена притиска и пробива ръката на съпруга си с вратата. Девойка с остри обувки рита половинката си, но съдът я оправдава, защото тежи 50 кг, а той - 100

Битката за родителските права в съда понякога е ожесточена, казват специалисти пред "24 часа - 168 истории". Майките и бащите прибягват до крайности, когато искат да вземат детето при себе си. Често изпадат в брутални обвинения за психически тормоз, за да лишат другия от правото да отглежда дъщеря си или сина си.

Разказите за ужасяващи травми след викове, обиди и закани обаче се оказват лъжа. Доказателства за тях липсват и твърденията не издържат в съда. Дори се стига и до т.нар. бумеранг ефект - магистратите заключават, че лицето е злоупотребило с правото си да подаде иск, което е престъпление.

Пред "24 часа" адв. Карло Луканов, син на бившия премиер Андрей Луканов, разказва за фрапантни случаи на мъже, жертви на насилие. Юристът отговаря и на въпроса защо всеки втори брак днес завършва с развод.

- Г-н Луканов, според МВР мъжете жертви на домашно насилие за 2023 г. у нас са 487. Числото се е увеличило с близо 50 души. Как бихте описали тези хора?

- Има мъже, които са жертви както на психическо, така и на физическо насилие от страна на партньорката си. Тази статистика на властите, която се основава на информация от съдилищата за броя на делата по защита от домашното насилие, е много неточна. Тя няма как да даде представа за цялостната картина, която е наистина страшна. По-достоверни са социологическите изследвания за домашния тормоз, тъй като при тях респондентите споделят от първо лице кога, къде и какво точно е било насилието върху тях. Първото подобно проучване в България е направено през 2012 - 2014 г. с помощта на Норвежкия финансов механизъм. То установява, че всеки втори мъж е жертва на насилие. Оттам всъщност се поражда и цифрата, според която всяка трета жена е жертва на насилие. Тази цифра се използва за манипулация, тъй като не става ясно кой е извършителят. Говорим за субективното усещане на респондента дали се чувства жертва, или не. Друг любопитен момент при това изследване са групата от хора - тоест въпросите са задавани на мъже и жени на над 15-годишна възраст. Питани са дали "някога" са били жертви на насилие. Тормозът върху тях може да се е случил и преди 50 г. Сиреч - не е показателно за това в какво се изразява той към днешна дата, както и кой стои зад него.

Отбелязвам, че голяма част от насилието, което се извършва и от мъже, и от жени, невинаги е насочено към интимния партньор. В графата влиза и насилие, упражнено от родители, деца и други роднини във фамилията. Този тормоз между партньори е само част от цялото. Ако се спрем конкретно на него, тогава говорим повече за психически, а не за физически тормоз. Според последното изследване на НСИ насилието върху жените, упражнено от партньор или съпруг през последната 1 година, е 2 - 3%. Това не е малко на фона на 2 млн. представителки на слабия пол. Означава и че има десетки хиляди жертви. Бих казал обаче, че е далече от догмата "всяка трета", с която по един или друг начин се манипулира обществото, защото така обявява всеки трети мъж за насилник. Що се отнася до мъжете жертви - имаме много случаи. Най-често насилието е взаимно.

- Какво означава "взаимно" насилие?

- Става дума за битов скандал, по време на който жената удря мъжа си и той й отвръща със същото. Без значение кой е посегнал пръв, при борбата между двамата вече е наложено едно клеймо, че съпругът по презумпция е насилник и агресор, тъй като е от силния пол.

- Сещате ли се за конкретен случай на мъж, станал жертва на насилие в дома си?

- Постоянно срещам мъже, които по един или друг начин са станали жертви. Не мога да назовавам имена. Последният случай беше на двойка, която иска да се разведе. При тях е имало и физическо насилие. Жената беше извадила нож на мъжа си. Ударила му беше и шамар. Той е отвърнал на агресията. Нито един от тях не е подал молба за защита. Редица са казусите, при които партньорът изпитва срам от случващото се вкъщи и не говори открито за него. Чувал съм за изключително фрапантни случаи - жена нарочно притиска ръката на съпруга си с вратата, при което бравата прави дупка в нея и го наранява. Стига се до Бърза помощ Налага се да бъде шит от доктори. Съдът обаче казва, че няма насилие. При друг случай жена с остри обувки рита мъжа си по глезените, което е доста болезнено. Той не й отвръща. Съдът я оправдава, защото тежала само 50 кг, а партньорът й бил 100 кг и е каратист. Един вид - този човек е свикнал да го бият и не е усетил особена болка.

- Според психолог, с когото говорихме, заплахите на една жена към мъжа , че ще му вземе децата, са психически тормоз? Квалифицират ли се като такива?

- Те са много силен психически тормоз. Психолозите казват, че след загубата на близък човек като травматизъм стои това да не живееш с децата си и да не си до тях физически. Точно така се разпалват родителските войни. Причината е, че двамата искат да се грижат за децата си и да са с тях, но съдът е длъжен да избере само един, след като те не могат да се разберат сами. Започва се една битка между майката и бащата, при която няма победител. Затова ние искаме споделено родителство. То помага на голяма част от тези хора да излязат от пагубните войни помежду си. Освен заплахите, че ще вземе децата, психически тормоз са и обидите: "Не ставаш за нищо", "Не носиш достатъчно пари", "Виж еди-кого си какво прави за жена си". При психическото насилие слабият пол са по-добри от силния, защото го правят по-майсторски. Природата е направила мъжа по-силен, сиреч жената не може да излезе в пряк двубой с него. Тогава трябва да го победи с хитрост.

- Според проучвания родителите на 17 хил. деца са в "тежък конфликт". Дефинирайте "тежък конфликт"?

- Визирам разделени родители, които водят родителски войни помежду си. Това включва завеждане на много дела. При тези случаи е масова злоупотребата със закона за защита от домашно насилие. Трябва да отбележа, че цифрата от 17 хил. деца варира от периода, в който Офелия Кънева беше председател на държавната "Агенция за закрила на детето". Тя възложи на училищните психолози да направят изследване за това колко са момичетата и момчетата в училищна възраст, чиито родители са в конфликт след раздяла. Първоначалната цифра, до която стигнаха, беше 17 хил., но я обявиха с уточнението, че числото вероятно е много по-високо. Следващото ръководство на агенцията не продължи тази инициатива. И до момента нямаме точна цифра. По наши приблизителни изчисления децата на разведени родители са около 300 хил. Това е на база данни за разводи, както и колко от малчуганите живеят с един родител. Тук правя уточнение, че не всички са останали при майка си или баща си вследствие на развод или раздяла.

Колко от родителите на тези 300 хил. деца са в конфликт, няма как да кажем, тъй като липсват индикатори. Грубо излиза, че 10% от разведените родители воюват помежду си, което отговаря и на данните от други страни. В САЩ, след въвеждане на споделеното родителство, близо 80% от мъжете и жените излязоха от тази т.нар. конфликтна среда. 20% продължиха да водят битка помежду си.

- Тоест по време на спора за родителски права един от двамата опитва да се изкара жертва на насилие?

- Понякога се повдигат напълно безпочвени обвинения за извършено домашно насилие. Последният такъв казус, по който работихме, беше свързан с баща, който е осъществил "насилие", като е дошъл пред дома на майката за среща с детето си в уречения от съда ден и час. Паркирал е пред блока на съпругата си и докато е стоял в автомобила си, й е звъннал, за да попита кога ще слезе синът му. Тя му отговорила: "Гледай си работата, той не иска да те вижда". Дори не му е дала възможност да говори с детето по телефона, за да му чуе гласа. Директно е затворила слушалката. По-късно пуска молба за защита от домашно насилие с мотива, че бащата травмирал сина си, като идвал пред дома им и искал да го вижда. Съдът, разбира се, отхвърли молбата и заключи, че изобщо не е имало насилие. Допълни и че жената е злоупотребила с правото си да подаде иск. Това е честа практика.

- Случва ли се обратното - бащата да излъже, че е жертва на насилие, за да си вземе детето?

- Няма статистика, която да казва кой по-често използва тази манипулация. Бил съм свидетел и на двете. Бащите също правят номера като майките, когато са в съда. Може би по-рядко, но това е мое субективно усещане. Като медиатор в съдебните зали вече 10 години виждам, че половината от хората, които идват при нас, имат по още няколко дела зад гърба си. Освен за родителските права са наредили и взаимни обвинения в домашно насилие. Когато се запознаеш с казусите, виждаш, че тези нападки не са особено основателни. В 90% от случаите става въпрос за дреболии и несъществени неща, а не за сериозен тормоз и дори физическо насилие. Говорим за психическо, което се изразява в обиди. Срещал съм хора, които се държат като тийнейджъри. Буквално правят детински номера. Сякаш са на 15 години, а всъщност са зрели хора на 40-годишна възраст.

- Истина ли е, че 60% от децата в България се раждат извън брак?

- Статистиките наистина сочат такава цифра, но не можем да твърдим, че тя е абсолютно точна. Не искам да звуча расистки, но ромската общност изкривява тези проучвания. Те масово не сключват граждански брак, но раждат повече от всички останали етноси в страната. Съответно, ако тези, които правят изследването, не обърнат внимание на този факт и не редят цифрите отделно за различните етноси, общата картина се изкривява. Казвам това, защото според изследване 60% от децата в България се раждат извън брак, а при ромската общност това се случва в 90% от случаите.

- Защо всеки втори брак завършва с развод?

- Ако трябва да отговоря на въпроса защо семействата често стигат до развод, ще посоча няколко причини. Едната от тях е, че съвременният свят минава през съвсем различна вълна. Тази тенденция започва от времето на Първата световна война, когато жените получават граждански права, излизат на пазара на труда, стават самостоятелни и се борят за независимостта си. Това съвсем не е нещо лошо, защото преди това жената е била в подчинено положение спрямо мъжа. Семейството е било икономическа единица, а хората не са могли да се разделят по чисто икономически съображения. Фактор е било и това, че са били по-вярващи и са възпитавани в мисленето, че след като са се съчетали пред Бога, трябва да останат заедно за цял живот. Имали са и много по-голям праг на търпимост. На това са учени от родителите си. Дори да не харесват положението си в момента, трябва да търпят и да свикнат с него. Гледали са на брака като на свещен обет, който само в краен случай може да бъде разтрогнат. Хората днес са по-мобилни и обществото е по-демократично. Няма я стигмата, която гласи, че като си разведен, задължително си човек втора ръка. Младото поколение е свикнало да получава всичко по-бързо и не търпи забавяне. За жалост то губи бързо интерес към всичко, което го заобикаля.