Червената армия обилно поръси всички новозавоювани от нея държави със свои паметници, често изпълнени в мрачната и бездушна стилистика на социалистическия реализъм. Маркира тези страни и народи като свои, като част от територията си, точно както кучето маркира своята, препикавайки дърветата и ъглите на сградите.

У нас, след влизането на въпросната червена армия, също се развихри благородната борба срещу фашизма. По селата бяха избити попове, кметове, учители – все фашисти. Толкова фашисти се избиха, че впоследствие се наложи свикването на „народен" съд, за да официализира екзекуциите. Веднъж свикан, „народният" съд изби още толкова фашисти. А онези, които пощади, или изпрати в концлагери, или ги остава да мрат от глад, лишени от всякаква възможност да си намерят работа и да си осигурят препитание.

В градовете изселиха фашистите от домовете им и настаниха там антифашисти от селата. Национализираха заводи и фабрики, магазини и дюкянчета.

Оттогава насетне беше достатъчно да наречеш някого „фашист", за да го заклеймиш като професионален злодей, който трябва да бъде изрязан като тумор от снагата на нашето антифашистко общество. Клеймото „фашист" се оказа достатъчно, за да бъде отстранен всеки кадърен човек и на негово място да застане неук и тъп простак от паланките. Впоследствие подариха икономиката на простаците от паланките и те станаха милионери.

И ето днес: когато не им е кеф, изпадат в истерия и повтарят: фашисти, фашисти, фашисти. Тоест зли врагове, които спешно се нуждаят от нов „народен съд" и нови концлагери. Фашистите изобщо не бива да бъдат изслушвани, аргументите им не бива да бъдат разглеждани, с тях не трябва да се разговаря, точно защото са „фашисти".

Ето така всички станахме фашисти.

От Фейсбук.