• Бащата на съвременната химия е гилотиниран за държавна измяна по време на Френската революция, а само 18 месеца след това оправдан

„Отне им само миг да отсекат тази глава, а сто години може да не произведат друга като нея."

С тези думи известният математик Жозеф-Луи Лагранж се възмущава на вероятно най-голямото престъпление срещу науката след инквизицията на Галилео Галилей.

На 8 май 1794 г. в Париж e гилотиниран човекът, без когото химията дълго щеше да се счита за мистично изкуство (т.е. алхимия). Антоан Лавоазие като истински древногръцки герой си гарантира наказание, но и безсмъртие. Същински Прометей, наказан от Зевс, че дава огъня на хората, бащата на съвременната химия плаща с главата си за това, че взима от другите, за да даде всичко тяхно и свое за напредъка на човечеството.

Минути преди присъдата му да бъде изпълнена, от тълпата с последни викове малцина се борят за живота му, като настояват, че съдът не може да екзекутира този извисяващ се гений. Но възраженията са пресечени от категоричността на съдията: „Републиката няма нужда от учени".

По това време Бетовен още не е написал симфонията си под номер 5, но четирите ноти от нейното начало, приемани като съдбата, която чука на вратата, биха озвучили най-добре края на Антоан Лавоазие.

Антоан-Лоран е благословен да се роди в охолство в благородническия френски дом на Лавоазие, като син на успешен адвокат при парижкия парламент. Със смъртта на майка си, едва 5-годишен, той наследява голямо богатство. Баща му може да си позволи да му осигури най-престижното образование. Така на 11 години Антоан-Лоран постъпва в Колежа на Четирите нации, където учи химия, ботаника, астрономия и математика, а ментор му става изтъкнатият математик и астроном Никола Луи дьо Лакай. Очакването към сина е да стане адвокат, като през 1764 г. той неохотно завършва право и получава възможност да практикува. Отвътре обаче го тегли към друго и той отделя всяка свободна минута, за да трупа още и още знания в научната сфера, кореспондира си с учени и философи, ходи на експедиции, пише статии. Страстта му е химията. И така, макар и принуден да се труди като адвокат, Лавоазие настойчиво търси пътеките, които ще го отведат в крайна сметка към гилотината.

Цялата история четете в списание "Космос"