Автор: Христо Николов

Черно море е едно от моретата, съхранило богата археологична история, но 90 на сто от него е мъртво. Това каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов по време на организираната в българския павилион на COP28 среща за объждане на влиянието на климатичните промени върху спецификата на Черно море и опазването на околната среда в басейна. Събитието бе в рамките на Световната конференция по климата в Дубай, чийто днешен ден е посветен на океаните и моретата. 

Попов посочи, че едно от най-големите научни предизвикателства е да бъде разбрано Черно море.
Поради природни фактори видовото разнообразие на черноморската фауна е приблизително три пъти по-малко в сравнение с това на Средиземно море.

Специфичните особености на Черно море го правят много уязвимо към нарушения на околната среда и екосистемите. Еутрофикацията, замърсяването и безотговорният риболов доведоха до цялостно намаляване на биологичните ресурси, разнообразието на видове и ландшафти, както и на естетическата и рекреационната стойност на Черно море, като по този начин доведоха екосистемите му до ръба на разрухата, посочи министърът.

Но то е изложено и на климатичните промени, в резултат на което се повишава морското равнище, има ерозия, замърсяване от химически вещества, микропластмаси, шум, посочи бившият министър на околната среда Ивелина Василева, която в момента ръководи европейската мисия за възстановяване на Черно море.

Доц. Николай Вълчев, директор на Института по океанология на БАН представи резултати от последни изследвания на Института по океанология за това възможно ли е глобалното затопляне да доведе до свиване на студения слой вода до повърхността, който е жизненоважен за поддържане на екосистемите в морето. Измерванията показват ръст от 0,6 градуса в температурата на водата на повърхността за десетилетие. Плътността на студения воден слой е влошена за същия период, макар че напоследък се очертава тенденция към подобряване, каза той. Промяната в температурата на водата влияе върху планктона, миграцията на рибите, върху киселинността на водата. Вече установяваме, че миграционните пътища се променят и че те се адаптират към климатичните промени, допълни доц. Вълчев.

Министър на туризма Зарица Динкова изтъкна доброто партньорство с министър Юлиян Попов. Тя подчерта мнението си, че туризмът е екоинтензивна дейност и заяви, че България има огромен потенциал да се наложи като устойчива туристическа дестинация. Министър Динкова каза, че управляващите имат нужда от научната оценка за чистотата на водите и допълни, че водите на Черно море никога не са били така чисти. Имаме над 20 плажа със син флаг, но има много какво да се направи срещу замърсяване с пластмаси, трябва да обучим и туристите, и хората в бранша, каза тя.

Министър Динкова посочи, че министерството на туризма ще работи с общините по 21 проекта, в които ще има устойчив индикатор, който ще е водещ. Бизнесът е по-напреднал от държавата в устойчивото развитие, каза тя и даде пример с курорта „Албена", който е затворил цикъла и вече е реновирал повечето си сгради. „Днес тук е ден на океана. Преди двадесет години бях доброволка, искам да видя промяна и я виждам", каза Динкова.

Председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски представи дейността на Българската академия на науките и по-специално работата на два от общо 42 института върху изследването на Черно море. Институтът по океанология и Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания проучват въздействието на климатичните промени върху състоянието на морето. Те са ангажирани да извършват наблюдения по мониторинга на Черно море и консервацията на морските екосистеми в НАТУРА съгласно европейските директиви. Акад. Ревалски приветства министър Юлиян Попов, че е привърженик на това да получава научни съвети, когато трябва да се вземат важни политически решения и че активно насърчава и колегите си в Министерски съвет да търсят мнението на учените и в своята дейност.