Вгледайте се в наградите на човека на тази снимка – орден до орден, отличие до отличие, включително и германски железен кръст. Кой е този стегнат волеви офицер? Това е големият народен лечител Петър Димков, човек с бляскава военна кариера и изключителни заслуги „на полза роду". Едва ли в десетина реда може да се разкаже животът му, но да започнем от най-важното – семейството.

Той е син на свещеника и революционер Иван Хаджидимов и народната лечителка Екатерина Димкова, а дядо му е възрожденският деец Димко Хаджииванов. Баща му и дядо му са сред известните борци за българска църковна независимост и са родом от село Горно Броди, близо да днешния град Серес в Гърция. Веднага след раждането на новата българска държава, семейството на бъдещия прочут лечител се преселва в Sofia, Bulgaria, където през декември 1886 година „проплаква" малкият Петър. Възпитан в силно патриотична среда, Димков избира военната кариера, като той е приет за кадет в елитното Павловско военно училище в Санкт Петербург. Тук той изпитва влияние от учението на Лев Толстой и успява да се запознае с придобиващите тогава популярност в Европа – ирисова диагностика и тибетска медицина.

Въпреки пацифисткото влияние на Толстой, като офицер от 25-ти Драгомански полк Петър Димков воюва храбро в трите войни за национално обединение и според изследователите му е раняван осем пъти. Вероятно ужасите, които вижда и преживява на бойното поле изиграват окончателна роля за формирането на неговия мироглед – изповядващ миролюбие и братство между хората. Той става и следовник на Петър Дънов и успява по странен начин да съчетае в себе си огромна доброта и желязна воля за действия, когато е нужно.

За живота му се носят толкова много легенди, че трудно може да се отдели кое е истина и кое вече само красиво предание, но със сигурност според стотици публикации Петър Димков има заслуги за спасяването на родната къща на Васил Левски и нейното възстановяване в Карлово (където е командир на 21 пехотна дружина) и е основен инициатор за възстановяването на Аспаруховия вал и Аспаруховата кула във Варна. Той е и „главният виновник" за издигането на Арката на Осми приморски полк (той е командир на полка 1934-35 г.) и за построяването на прекрасния мавзолей на полско-унгарския крал Владислав Варненчик в града край морето.

Ако трябва да добавим още щрихи към обществения му образ, може да кажем, че като бивш фронтови офицер симпатизира на Военния съюз и че според повечето историци е изпратен в запас през 1936 година, защото имал републикански убеждения и „прекомерно влияние". Извън войсковия строй, той вече може напълно да се отдаде на своето голямо призвание – природолечението и народната медицина. Не разбирам много от тази тематика, но помня ясно, че той беше изключително популярен по време на „късния соц" и че първото издание на неговата тритомна „Българска народна медицина" беше една от най-търсените книги тогава. Всъщност „най-търсена" е много слабо казано. Бил съм доста малък, но се сещам как целият ни блок замря, когато той гостуваше на Кеворк Кеворкян и седмици наред след това „големите" обсъждаха какво и как е казал.

Мисля, че наред с баба Ванга, Петър Димков беше другият българин придобил почти митологичен статус сред хората, като човек, при който се търси лечение и спасение. И до днес мрежата е пълна с негови съвети, рецепти и правила. Не знам кои от тях са автентични и кои не съвсем, но знам, че със своите 95 години живот, посветен на другите, Петър Димков се превръща в истинска легенда. Легенда, която продължава.

От фейсбук