Годината е рекордна откъм опити за нелегално нахлуване у нас, но ние го възпираме все по-добре и Австрия го признава, казва директорът на Гранична полиция главен комисар Антон Златанов

Наблюдава се натиск от мароканци - през ден има задържани, но сирийците все още са най-много

Униформената Николета Костадинова е с четири дупки и проектил в крака, след като мигрант я блъска, а пистолетът в кобура произвежда изстрел

Понеделник, 30 октомври, малко след 7,00 ч. сутринта, екип на "Гранична полиция" патрулира край Елхово. Подава звуков и светлинен сигнал за спиране на джип, който им изглежда съмнителен. Автомобилът не се подчинява, а шофьорът натиска педала на газта докрай. Лети точно срещу тях. Граничарите избягват удара, като влизат в канавката.

Джипът отпрашва, но по-нататък други патрули го чакат и пресичат пътя му. Той също влиза в канавката, дори се обръща по таван. Вратите се отварят и от тях излизат мигранти, които бягат в различни посоки. Следва предупредителен изстрел във въздуха. Опасният трафикант зад волана, който е готов да прегази няколко души без свян, се оказва сириец с хуманитарен статут в България. От разпръсналата се група са задържани двама, другите се издирват и до днес в гората. Това е един от последните случаи на гонка между патрул на граничните власти и мигранти. За щастие, той приключва без смъртни случаи. 

Младежите, които се возят в джипа, стават част от всички 165 хил. души, които правят опит да влязат в страната ни нелегално за последните две години. Те са и в графата на "блокираните" мигранти. Именно натискът, който оказва тази група и множество други сирийци, афганистанци, иракчани и мароканци, повдига въпроса имаме ли реални шансове за Шенген и по какъв начин сме подобрили граничния си контрол, за да станем част от него. 

За прилива на мигранти, за мерките и какво точно се е случило със старши полицай Николeта Костадинова, която беше простреляна на границата преди дни, разказва директорът на "Гранична полиция" главен комисар Антон Златанов.

- Мигрантският натиск у нас тази година е рекорден. Какви мерки вземате, за да бъде ограничен, и работят ли те, след като има увеличение?

- Годината наистина е рекордна откъм опити за нелегално влизане на мигранти в страната ни. До миналия месец натискът беше с 50% по-висок от предходната 2022 г., но това означава 50% повече недопуснати на зелена граница. През 2022 г. те бяха 130 хил. души, а през тази година цифрата се е качила на 165 хил. души. Говорим за блокираните и върнатите обратно. Процесът по задържането им протича в три определени зони - вход, център на страната и изход. Входът представлява самата граница. Нашата задача там е да ги фиксираме в момента, в който те преминават оградата. Правим го и с помощта на камерите ни, които ги заснемат. Нахлуването на мигрантите у нас става буквално за минути, понякога секунди, защото те правят опит да се скрият в гората. Ако има патрул точно в този момент, той не допуска да го направят. След това осъществява контакт с турските власти, за да им предаде на коя гранична пирамида е локализирана групата и да вземат мерки. В случай че мигрантите преминат сензорните линии, които действат като периферна охрана с камерите, граничните наряди тръгват по тях. Екипите ни могат да ги забележат в дълбочина или чрез термокамери, които са мобилни на джиповете им.

Преследването се случва по няколко начина – най-добрият е с патрулно куче, което се кара до мястото, където въпросната група е минала. То надушва следата и тръгва по нея. При кучето няма изпускане. Патрулът, който се движи по тази следа, води радиокомуникация с прикриващите и заграждащи екипи. Накрая локализираме мигрантите. Има случаи, в които не съумяваме, но тогава натискът е бил огромен – тоест множество групи, които няма как да бъдат хванати едновременно. Втората зона е - център на страната, или т.нар. вътрешност. В този случай колата на трафиканта вече е успяла да мине през гората. Докато е по черните/малките пътища, ние все още имаме шанс да го хванем, но качи ли се на магистралата, става по-трудно. Затова на магистралата, както и по входно-изходните пътища на големите градове сме направили КПП-та, на които ги задържаме. При този сценарий колегите от границата пускат през дежурната част сигнал към останалите – какъв е бил автомобилът на трафиканта, каква е марката, номерът, посоката му. Всичко това се прави с цел да го локализираме по-бързо. В този момент твърдението, че са ни "преодолели", не е точно, защото ние ги задържаме във вътрешността на страната. Все пак има и такива случаи, в които мигрантите успяват да се измъкнат и стигат до изходната ни граница със Сърбия. Това е и третата зона - изход. Там обаче също са наредени гранични полицаи и патрули, които трябва да ги блокират. Въпреки всички тези три зони – вход, център на страната и изход, някакъв малък процент съумява да стигне до Западна Европа. Целта ни е да намалим до минимум нелегалното влизане в страната.

- Кои успяват да се измъкнат?

- Тези трафиканти, чиито коли или микробуси идват най-нагло и близо до граничната зона.

- Все още ли сирийците са най-много нелегално нахлули в страната ни?

- Да, основната част от мигрантите са сирийци. На следващото място са афганистанците, а на трето - иракчаните. В момента има увеличаващ се натиск от мароканци. Това е тенденция от последния месец и я следим, но те все още са на четвърто място като брой. Преди се проявяваха епизодично, а сега през ден.

- Очакваме ли вълна след конфликта Израел - Палестина?

- Новата кризисна зона около Палестина и Израел не ни се отразява към момента. От нея няма засилен натиск, но следим процесите, за да сме подготвени. Към днешна дата живеещите там нямат възможност да дойдат тук. Нямаме и информация да са тръгнали. За нас е без значение от коя страна са, пазим границата ни от всички.

- Има ли и други мерки за спиране на мигрантите по границата освен това, че сте обозначили трите зони?

- Няколко са линиите. Първо разпределихме силите и средствата на границата – уплътнихме най-вече първата линия, сиреч "входа". Увеличихме броя на патрулите, които са на място. Имаме голям проблем с автомобилите за гранични наряди, тъй като много от тях са в неизправност. Затова използваме услугите на колегите от армията и жандармерията. Ще бъде така, докато закупим наши коли догодина. Второ – увеличихме активността в страната и тази на изхода й. Наложително бе да засилим и оперативната работа спрямо трафикантите. Имам предвид повече досъдебни производства - около 20% ръст спрямо такива лица, както и на издаваните им принудителни административни мерки, тоест заповеди повече да не влизат в България. Голяма част от тези шофьори са чужденци, малък процент са българи. На трафикантите от други страни им се забранява да стъпват у нас за години.

- Какви са рисковете за граничните служители? Преди дни по време на задържане на група мигранти беше ранена старши полицай Николета Костадинова? Какво точно се случи с нея?

- Граничните служители могат да използват оръжието си във всеки момент, в който законът го позволява. Рискът е огромен. Общо за миналата година загинаха шестима колеги при различни ситуации с мигранти – двамата полицаи в Бургас, които бяха блъснати от автобуса, друг на граничната бразда, трети – на входа на София. Всички те починаха след гонки, престрелки и т.н. Случаят със старши полицай Николета Костадинова е също толкова сериозен, колкото и тези, които изброих. Екипът, в който е тя, получава сигнал, че малка група мигранти са прескочили оградата и се крият в горите на землището на град Средец. В този момент граничарите трябва да ги обградят. Николета е водач на служебното куче Рекс. Тя тича изключително бързо, а кучето е много целенасочено. С Николета е и друг колега, който също води служебно куче. Двамата тръгват по следите на мигрантите. След продължително преследване в гората успяват да ги настигнат. Николета издава разпореждане: "Стой, полиция", "Стой, ще стрелям". Казва го на английски. Те не се подчиняват, дори правят опит да се разпръснат. Виждайки, че тръгват на различни страни, включително и към нея, тя вади служебното си оръжие и стреля предупредително във въздуха. Те спират на място – установени са шестима души. В това време останалите колеги ги обграждат. Николета прибира оръжието си в кобура, но тогава единият от мигрантите я блъска. Не знам защо го прави - дали се е уплашил от кучето, или нарочно – не е ясно. Тя пада назад. В едната ръка държи повода на кучето, а в другата – оръжието си. При падането със сгънат крак, докато пистолетът е почти в кобура й, произвежда изстрел. Приета е в болница в Бургас с четири дупки и проектил в крака. Оперирана е още същия ден и скоро ще бъде на крак.

- Как така има четири дупки в крака си от един изстрел?

- Куршумът влиза в бедрото й, излиза по-надолу, успява да влезе отново през прасеца и да спре в глезена. Николета е герой и я наградих.

- С групата мигранти какво се случи?

- Бяха задържани, има досъдебно производство.

- Колко чести са тези ситуации?

- Много чести. Последният случай на неподчинение е от понеделник и става в Елхово. Към 7,00 ч наш граничен джип подава звуков и светлинен сигнал за спиране на друг джип, който им се струва съмнителен. Въпросният автомобил не просто, че не спира, а тръгва с висока скорост към нашия, за да го блъсне. Движат се един срещу друг. Граничният успява да избегне удара, като влиза в канавката. Другият бяга с висока скорост. Гранични екипи препречват пътя му и успяват да го спрат. Така възпрепятстват движението му, че и той влиза в канавката – дори се обръща. Служителите ни отново стрелят във въздуха предупредително. Мигрантите отварят вратите и тръгват в различни посоки. Водачът се оказва сириец с хуманитарен статут в България. От разпръсналите се двама са задържани, а другите още се издирват в гората.

- Носят ли мигрантите у себе си оръжия?

- Нямаме такива данни, не носят.

- В този ред на мисли докъде стигна делото за убийството на граничния полицай Петър Бъчваров?

- Бях на делото в Одрин, което се проведе миналия месец. Очаква се на 14 декември да бъде и второто заседание, което ще е и последно. Следейки процеса, мисля, че убиецът ще получи осъдителна присъда. Нямам съмнения в това, че арестуваният е държал оръжието, с което е стрелял по колегата. Остана да бъде разпитан само вторият човек в патрула, който е военнослужещ.

- Казвате, че сме подобрили достатъчно граничния контрол, за да станем част от Шенген, но Австрия и Нидерландия все още ни казват "не". Защо?

- Сигналът, че през България трудно се минава нелегално, е даден. Забелязан е от австрийци, нидерландци и цяла Европа. Последния месец бях два пъти във Виена на работни посещения. В едно от тях водих делегация изцяло по линия на Граничната полиция. Срещнахме се с ръководството на тяхната полиция. Втория път – с делегацията на премиера и на вътрешния министър. Изнесохме събраните данни за граничния контрол, а оценката на австрийските власти за работата ни беше отлична. Казаха ни, че нямат претенции към нас. Виждат двойно намаление на мигрантите в Австрия в сравнение с миналата година. Министърът на вътрешните им работи призна пред нас, че причините за продължаващото "не" на страната им не е заради гранична полиция или МВР в България, а е поради това, че шенгенското пространство в момента не функционира добре. Критиките му бяха към сегашните държави-членки, и счита, че при слабо функционираща система не бива да се разширява зонат. Ние му отговорихме, че ако сме вътре, ще можем да помагаме за промяната. Статистиката ни показва, че сме успели да подобрим граничния си контрол. На границата ни с Турция например възпираме все повече нелегално преминаващи. Тоест на мигрантите им е трудно да стигнат до изхода на страната ни, а щом са възпрепятствани в това, значи не успяват да преминат и към Западна Европа. Ще отбележа, че западняците броят колко са стигнали до тях, без да са регистрирани.

- Колко са служителите на Гранична полиция в момента и достатъчно ли са, за да охраняват морска, сухоземна и въздушна граница?

- Към днешна дата Гранична полиция по щат се състои от 7500 души заедно с администрацията. Структурата е за всички граници - морска, сухоземна, КПП-та, въздушна и т.н. Със сигурност не ни достигат хора. Ще искаме увеличение на щата с 1200 души, за да спрем командироването на служители от други населени места.