Без да е задължително да го харесва човек, може да го обича
Вчера, на входа пред площада към НДК(мисля, че дори се нарича площад "България") виждам белокос височък и изправен мъж с позната физиономия. Няма как да сбъркам Джон Войт, разбира се, но все пак не съм сигурен. Бунтовният млад мъж от "Среднощен каубой", злодеят от "Влакът-беглец", после "Жега" и всички незабравими роли... Забавям крачка и го чувам да казва на човека до себе си "Such a strange place"... и вече знам, че е той.
Погледите ни се засичат, ясно е, че съм го разпознал. "Мистър Войт" казвам все пак с въпросителна. Той се усмихва и ми подава ръка, казвайки: "Pleasure to meet you!" Казвам, че за мен е удоволствие да го видя тук, пожелавам приятно прекарване и продължавам. И забелязвам, че той се е спрял недалеч от едно от онези панаирджийски съоръжения с окачена боксьорска торба, която се удря с юмрук и показва колко килограма си ударил, а разни светлинки светват и музика звучи. Някакви разпищолени, потни, полуголи до кръста типове удрят тази торба с все сила и съоръжението издава онези гадни електронни мелодийки, които звучат по селските събори.
После виждам и казаните с топла царевица и сергията, после и другите дивотии, мръсотия и провинциализъм, сякаш умишлено бойкотиращи идеята за столица на европейска страна. Виждам обаче и прекрасната гледка към Витоша, и красивите лица на децата с тротинетки и тичащите след тях родители, чувам и яката музика от откритата сцена в лятно кино Кабана.
Цялата тази неразривна сплав от красота и немара и уникалност. И Джон Войт, леко привеждайки се към човека до себе си, после протегнатата му ръка. Странно място, indeed. Без да е задължително да го харесва човек, може да го обича. Даже колкото повече го обича, толкова повече не го харесва. Странно.
п.с. Разказвам тази история на колега днес в редакцията. И тя вика -- ама хубава работа, защо не си направи селфи с Джон Войт? Викам -- защото съм ръб, затова.
*От фейсбук!
Най-четени
-
Галерия Как Живков излъга емигрантите, че ще им простят, ако се върнат
Строителни войски 1977 г.: Амнистията на Петре Американеца Службата в която и да е армия по света започва и се развива на голо... Като самия живот... Още в гимназиална възраст всеки донаборник в
-
Галерия Как БКП воюваше с джаза
В първите години след войната в България се разиграва изключителна драма. Въпреки купонната система, мизерията и строгите ограничения, налагани от тоталитарната власт, младежите
-
Галерия Вакарелско овчарче написало химн на Харвард
В края на ХIХ век бедното българско овчарче Стоян от Вакарел успява да надвие в анонимен конкурс цвета на американската образована младеж в Харвард, при това на родния им английски език
-
Галерия Нидерландия под вода, Средиземно море в Созопол
Група смелчаци, между които и внучката на знаменития океанограф Жак-Ив Кусто, ще се впуснат в опасно начинание през пролетта на 2024 г., за да разрешат 6 месеца по-късно един десетилетен спор - коя е
-
Секретно Българи осуетяват убийството на Ататюрк
Каприел Каприелов открива плана за покушението в багажа на свой роднина от Армения Уведомява шефа си в БКП, който докладва в Москва. Тя предупреждава Мустафа Кемал Историк подозира