• Три етапа - лични срещи, убеждаване, че възгледите им са в противоречие с политиката на страната, уточняване на детайлите, които ще предават

• Задържаните петима сънародници на Острова не са професионалисти, ролята им е била на жертви информатори

• Грозят ги 7-12 г. затвор, защото попадат във втория дял престъпления - информация, която няма жизненоважно значение за правителството

Малък салон за красота с името Pretty Woman отваря врати в западен Лондон през 2019 г. В началото напливът от клиенти не е особено голям. Собственик е Ваня Габерова - маникюрист и миглопласт. Тя е млада, красива, възпитана и винаги усмихната. Бързо печели доверието на десетки момичета, които стават нейни редовни посетители.

Само за няколко месеца стените на китното местенце, оборудвано с розови мебели, се отрупват с грамоти. 26-годишната Ваня се явява на състезания като козметик и получава международно признание. Класира се на челните места в повече от 20 шампионата. Бизнесът й расте. Към 2021 г. няколко момичета вече работят за нея.

Ваня е перфектна. Тя е мечтаната съседка, която не създава проблеми, любимата клиентка на кафенето до дома й, където е описвана като един от най-приветливите хора. Има сериозен приятел, с когото иска семейство. Всичко в живота й е като по конец - едно от условията, които руските служби имат към своите шпиони.

Как, кога и срещу какво разузнаването на Русия успява да я вербува, засега остава неясно. Британските власти наблюдават девойката и само преди няколко месеца белезниците щракват на ръцете й. Тя стана петият български гражданин, задържан в Англия за шпионаж в полза на руснаците. Останалите, които ще се изправят на подсъдимата скамейка, са 45-годишният Орлин Русев от Грейт Ярмут, графство Норфолк, 41-годишният Бисер Джамбазов и 31-годишната Катрин Иванова от западния лондонски квартал “Хароу”, както и Иван Стоянов на 31 години, от Грийнфорд, западен Лондон.

Всички те са с различни професии, обкръжение и минало. Хората около тях не са подозирали връзката им с руските разузнавателни служби. Най-малко са били съмненията към Ваня, която е родена в благоевградския край, но живее в Англия от 2015 г.

“Много съм амбициозна, неща като “не може” за мен няма - разказва тя през 2021 г. в подкаст, с който “24 часа - 168 истории” се сдоби. - Понякога моята упоритост граничи с глупост, но ми помага да постигна всичко. Не се спирам. Винаги искам повече. Това е причината. Обичам работата си. Гледам да забравям постиженията и не се възгордявам. Просто продължавам. Всяко едно постижение ми е като първо. Не съм сигурна, че някога ще кажа - успешна съм. Аз съм най-големият си критик. Никога не съм се страхувала от каквото и да било.”

Проверка на годишните финансови отчети на нейния салон за красота показва, че тя е получила 20 хил. паунда субсидия от британското правителство по време на пандемията от коронавирус.

Остава пълна загадка как Габерова и другите българи са били вербувани от Русия. Не е известно и каква информация са предавали на разузнаването й, но от това ще зависи присъдата им. Тя ще стане ясна през 2024 г. Преди дни те бяха оставени в ареста под претекст, че представляват опасност за Великобритания. Магистратите не изключиха, че могат да напуснат страната и да се укрият. Следващото дело по случая ще е на 13 октомври.

Твърди се, че българите са наблюдавали хора и обекти, посочени от Русия, а целта е била да се помогне на Москва да осъществява враждебни действия срещу набелязаните. Петимата са обвинени и че са участвали в заговор с Ян Марсалек, който стои зад една от най-големите финансови измами в Германия. Той е в близки връзки и с руските тайни служби.

Пред “24 часа - 168 истории” специалистът по международна сигурност доц. Искрен Иванов разкрива системата, по която се привличат информаторите, както и каква е била ролята на сънародниците ни в конкретната мрежа.

- Доц. Иванов, петима българи са задържани за шпионаж в Англия. Как се е случило вербуването им от руските разузнавателни служби?

- Практиката, която използват службите, когато става въпрос за вербуване и привличане на хора, обикновено следва посоката да се предложат финансови средства, сиреч материални облаги, или нещо, от което набелязаното лице има нужда към момента. Предоставя се едно възнаграждение според нуждите на конкретния човек. Преди това службата се запознава с неговия начин на живот. Срещу сумата, която ще вземе, той се съгласява да сътрудничи. Другият вариант за вербуване е това да стане чрез манипулация на ценностната система. Тогава говорим за принципи. Тук системата преминава през три етапа. Първият включва печеленето на доверието на лицето при провеждането на няколко срещи. По време на тях му се обяснява, че убежденията му влизат в противоречие с политиката на страната, в която живее, както и че разбиранията му са по-близки до руската гледна точка, ако вземем предвид конкретния случай. След като доверието на лицето е спечелено, се преминава към втората стъпка на вербуване – по-редовни срещи между него и хората, които го вербуват. Те могат да бъдат онлайн, писмено или лично. На този етап вербовчикът извлича информация, но и се уточнява дали ще става въпрос за точно определени детайли – тоест за сигурността на страната, - или конкретно за дейността на българската общност в нея. Третата стъпка се прави чак когато е изградено вече трайно доверие между вербуващия и жертвата на вербуване. Тогава говорим за определени услуги, които да бъдат свършени, с обещанието, че няма да има никакви последици за лицето. На този етап човекът, който извършва действието, се ползва с пълното доверие на отсрещната страна. Разковничето е, че той ще работи като лице, което не просто дава информация, но и отстоява чуждия интерес.

- Защо в шпионската мрежа на Русия в Европа голяма част от хората са български граждани?

- Причината българите да се поддават на такъв тип влияние и да изминават всичките три етапа на вербуване, които изброихме, е, че те имат склонност да вярват в конспирации от всякакъв тип и естество. Например за бъдещето на ЕС и НАТО, тоест че те ще се разпаднат. Голяма част от нас вярваха сляпо и в конспирациите около ваксините срещу коронавируса. Вярват и на всякакви конспиративни теории за света. Това ни прави лесни мишени, а за вербовчиците, които търсят подобни слабости, е сякаш детска игра да ни убеждават в правотата си. Трябва обаче да избягаме от двете крайности – първата е да отричаме, че задържаните лица са български граждани и да опитваме да не защитаваме интересите им. Това, че България е съюзник на НАТО, по никакъв начин не означава, че ние не трябва да защитим арестуваните, след като се запознаем в дълбочина със случая. В този смисъл те са европейски граждани и родината им носи отговорност. Втората крайност е да се твърди, че само български граждани шпионират в полза на руските служби, което не е така.

- На какъв принцип са избрани тези хора, които са на различна възраст и с различни професии?

- Конкретно в този случай едва ли допирната им точка са парите. По-скоро те са избрани по линия на ценностите им. Общото в профила на тези хора е, че те са български граждани, част от BG общността на Острова. Второ – едно от нещата, които правят българите разпознаваеми в чужбина, е, че те обичат да подкрепят Русия, и то открито. В Америка, дори в Европа битува мнението, че ние симпатизираме на руската страна заради интимното ни историческо минало с нея. Чувал съм: “Вие имате общи ценности с Русия, обща религия, език и т.н.”. Тези митове за нас не са тайна и затова много често взорът на руските служби е насочен към такъв тип хора, които имат българско гражданство. Сиреч хора, които не са доволни от политиката на Запада, трудно им е в условията, в които живеят сега. Естествената им съпротивителна реакция е да недоволстват срещу политиката и страната, в която живеят. Трябва да се направи много внимателен анализ на профила на задържаните лица.

- Съществено ли е това, че са били членове на избирателни комисии?

- Когато говорим за пробив в националната сигурност, можем да разграничим два типа операции. Първият е вербуване по линия на държавни служители или хора, които имат достъп до информация, включително класифицирана. Тя ще представлява жизнен интерес за една разузнавателна служба. Това е така, защото в подобна информация може да се съдържат данни, които гарантират сигурността на отсрещната страна. В този случай, за който ние говорим, не става въпрос за класифицирана информация по отношение на английската страна. Тук влизаме във втория тип операции. Той се основава на възможността да се окаже влияние върху политическия процес на една държава. Щом те са били членове на избирателни комисии, това може да означава, че хората, които са ги вербували, са опитали чрез тях да окажат влияние върху изборния процес в България. Предстои да видим как се е случило това, под каква форма и с какви средства. Знаем, че злоупотреби с вота на местни и национални избори винаги е имало. Какво пречи английският вот, който е един от най-важните за електоралната карта на страната ни, да бъде манипулиран по някакъв начин?

- Какви са били изискванията към нашите сънародници като шпиони? Какво се е очаквало от тях да правят?

- Имам сериозно съмнение за това дали става въпрос за професионални шпиони. Обикновено такива хора не просто прехвърлят една информация, но и трайно стават част от структури, които касаят вземането на политически решения и решения в областта на сигурността. Нашите съграждани са били разработвани с цел да се получава информация от тях. Отбелязвам, че има разлика във фазата, в която лицето е спечелено като доверие, когато на него се гледа като на източник на информация, и фазата, в която то става шпионин. При сънародниците ни е трудно да се говори за професионален шпионаж най-малкото защото те не са част от политическия елит на страната, нямат достъп до информация, която е от жизненоважно значение за английските интереси. Тяхната роля е била на жертви информатори. Когато говорим за шпионаж, имаме конкретно предаване на информация, било то писмена или устна. Случва се срещу някакви гаранции, практически действия. Тогава наистина става въпрос за шпионаж. Твърде възможно е част от българите да са били просто източник на информация за чуждите разузнавателни служби. Обикновено когато се вербуват хора за шпионаж, се търсят лица, които имат положение в обществото. Хора, които имат важни контакти не само в своята страна, но и навън. Те могат да дадат информация, която такъв тип служби няма как да получат. Информация от първа ръка, която се предава по силата на доверие. Единственият начин една чужда служба да получи надеждна информация от отсрещната страна е да спечели нейното доверие или да предложи пари. Знаем какъв е стандартът на българските емигранти.

- Какви са наказанията за шпионаж във Великобритания?

- Това, което българите са правили, не отговаря на класическата дефиниция за шпионаж. Те са изнасяли информация към чужди служби, но за професионален шпионаж няма как да говорим. Съгласно английското законодателство има два вида престъпления, касаещи шпионажа. Първият вид са престъпления срещу самата държава, тоест срещу короната. При тях едно лице предава жизненоважна информация за интересите на британското правителство на “чужди разузнавателни служби”. Обикновено под чужди разузнавателни служби се разбират служби, работещи извън НАТО, ЦРУ и т.н. В такива случаи има сериозно наказание – доживотен затвор. Във втория дял престъпления попадат такива, които са свързани с предаването на информация, която няма жизненоважно значение за британското правителство. Наказанието зависи от информацията, която е била предадена, но може да достигне до 7-12 г. по решение на съда. В никакъв случай не може да надвишава максималната присъда. Сънародниците ни попадат във втория дял, защото те са доброволни информатори, които са се съгласили да сътрудничат. Дори не съм сигурен дали британският съд ще ги нарече “шпиони”. Вече се появяват анализи в най-сериозните английски издания, в които ясно е написано, че петима граждани са обвинени за изнасяне на информация, която може да навреди на интересите на британското правителство. Никъде обаче не се споменава думата “шпионаж”.

- Може ли да има още задържани хора от тази мрежа?

- Подозирам, че тази мрежа е доста по-дълбока. Възможно е да функционира и на територията на Европа. Може да е свързана и с друга мрежа. Това не е запазен инструмент на руското разузнаване. Всяко едно разузнаване има своите интереси и начин, по който гради мрежите си. Задачата му е да мотивира среда, която е склонна не само да предава информация, но и да отстоява интересите на страната си. Както има руски шпиони, така има и западни шпиони, които се занимават с това. Тази мрежа не е просто опит да се вербуват българи, румънци или други националности. Това е арена на сблъсък между различни разузнавания – руско, британско, американско. В контекста на сегашната геополитическа ситуация те опитват да отстояват интересите на страните, за които се борят, защото светът се разделя на две и много скоро ще се върнем към времената на студената война, когато подобен тип скандали ще бъдат ежедневие.