А болката ни подсеща, че сме живи
Моят Кръст е моят кръст. Величието му се измерва с тежестта на болката причинена от изправения стоеж, с който всички като човеци сме наказани или възнаградени.
Ние не пълзим на четири крака, можем да гледаме напред и нагоре. В хода на годините кръстът става все по тежък, а гравитацията се стреми да ни превие все по-ниско към земята.
Няма как, ще трябва да носим своя Кръст, който ни е завещан по Рождение, колкото и да тежи. А болката ни подсеща, че сме живи.
*От фейсбук
Най-четени
-
Галерия Как Живков излъга емигрантите, че ще им простят, ако се върнат
Строителни войски 1977 г.: Амнистията на Петре Американеца Службата в която и да е армия по света започва и се развива на голо... Като самия живот... Още в гимназиална възраст всеки донаборник в
-
Галерия Как БКП воюваше с джаза
В първите години след войната в България се разиграва изключителна драма. Въпреки купонната система, мизерията и строгите ограничения, налагани от тоталитарната власт, младежите
-
Галерия Вакарелско овчарче написало химн на Харвард
В края на ХIХ век бедното българско овчарче Стоян от Вакарел успява да надвие в анонимен конкурс цвета на американската образована младеж в Харвард, при това на родния им английски език
-
Секретно Българи осуетяват убийството на Ататюрк
Каприел Каприелов открива плана за покушението в багажа на свой роднина от Армения Уведомява шефа си в БКП, който докладва в Москва. Тя предупреждава Мустафа Кемал Историк подозира
-
Галерия Нидерландия под вода, Средиземно море в Созопол
Група смелчаци, между които и внучката на знаменития океанограф Жак-Ив Кусто, ще се впуснат в опасно начинание през пролетта на 2024 г., за да разрешат 6 месеца по-късно един десетилетен спор - коя е