Вчера публикувах един текст за необходимостта от гражданско образование в българските училища.

Получих много смислени коментари, но видях и няколко, които звучаха като нещо такова: „аре бе, кво ше им учим, ние тия неща си ги знаем“.

Или: „аре бе, за кво да уча нещо, дето няма да ми трябва“.

В смущаващо голяма част от обществото битува схващането, че децата в училище трябва да учат само неща, които „ше им трябват“.

Това малоумно схващане води до парадоксални следствия като:

- Аре бе, за кво детето трябва да учи синус и косинус? За кво ше му потрябват в живота? От математиката ше му трябват само събирането и изваждането, за да не го лъжат, като му връщат ресто в магазина. За другото си има калкулатори.

- Аре бе, за кво трябва да учи физика? За кво ше му потрябва в живота? Тя ябълката така или иначе ше си падне на земята, независимо дали знаеш законите на Нютон.

- Аре бе, за кво трябва да учи химия? То варенето на ракия е химически процес, ма ако знаеш формулите, тва няма да ти помогне. Треа си опит. Ей го, бай Йовчо е неграмотен, ма прави най-страхотната ракия в България. Ае наздраве.

- Аре бе, за кво трябва да учи музика? За какво ще му потрябва в живота? В тъпите учебници пише само за некви умрели композитори, къде никой не ги слуша. А нема и една думичка за Джена и Преслава.

- Аре бе, за кво трябва да учи българската азбука, като всички пишат на шльокавица?

На самодоволния тъпак не му трябва да учи каквото и да било, щото той си знае всичко по рождение.

Не му трябва и да работи, щото „никой не е забогатял от работа“ и „от много работа се гърбавее“.

Силно се надявам някой ден да осъзнае, че не му трябва и да живее.

*От фейсбук