• Путин и Ердоган отдавна са предпазливи врагове, а отношенията им са сложни
• Черно море е обект на руската амбиция още от векове, казва Сергей Радченко, професор в Училището за напреднали международни изследвания "Джон Хопкинс"
• Да сключиш сделка с Русия е като да си легнеш с мечка - всеки момент може да те одраска, гласи стара османска поговорка

Очаква се понеделник турският президент Реджеп Тайип Ердоган да посети руския си колега Владимир Путин. Ердоган ще бъде посрещнат в лятната резиденция на Путин "Бочаров ручей", внушителен дворец от епохата на Сталин близо до Сочи, а преговорите между двамата президенти се очаква да бъдат с "висок залог", пише "Политико". 

Вниманието несъмнено ще бъде фокусирано върху напрежението, което "тлее" в Черно море. Още от 2016 г. Ердоган повтаря, че то се превръща в "руско езеро" и подкрепяше идеята за съвместен румънско-българско-турски флот на НАТО, който да "балансира" руската мощ. Сега тези страхове само се задълбочиха. 

Черно море е стратегически воден път и жизненоважна връзка за търговията с енергия, както и за селското стопанство. Благодарение на него голяма част от света се снабдява с петрол, газ и зърно. Сега обаче усилията на Русия, които стават все по-отчаяни, да задуши украинската икономика започват да засягат и интересите на Турция, като отново разпалват вековното съперничество между двата исторически противника.

Путин и Ердоган отдавна са предпазливи врагове, а отношенията им са сложни и варират от правата на кримските татари до войната в Сирия. Първоначално Турция се стремеше да се превърне в посредник във войната в Украйна, който да помогне на Русия да запази търговските си линии отворени, но сега агресията на Путин се превръща във все по-голямо главоболие за Анкара.

Непосредствените проблеми за Анкара са два. Първо, войната засяга собствените ѝ кораби и линии за доставки, което не е идеално за страна, бореща се с гореща инфлация. Второ, руското ембарго за зърно хвърля сянка върху усилията на Ердоган да се представи като лидер на антизападен съюз на (особено предимно мюсюлмански) държави в Африка и Азия, тъй като Москва се намесва в световните вериги за доставка на стоки.

Като възможен признак на разочарование от Кремъл, Ердоган сега открито подкрепя украинското членство в НАТО и очевидно наруши сделката с Путин за затворниците през юли, като позволи на петима високопоставени украински командири от "Азов" да се върнат у дома.

Докато сраженията бушуват в калните окопи и осеяните с развалини градове в Източна Украйна, силите на Москва разширяват усилията си за нанасяне на удари по морската инфраструктура на Киев и дори прибягват до преследване на граждански плавателни съдове в международни води.

В средата на август руските войски произведоха предупредителни изстрели и се качиха на борда на турския товарен кораб "Шюкрю Окан", който плаваше към турски води, като публикуваха клип, на който екипажът е принуден да коленичи под дулото на оръжието.

"Всички кораби, плаващи в Черно море към украинските пристанища, ще бъдат разглеждани като потенциални превозвачи на военни товари", предупреди министерството на отбраната на Русия.

Този ход бе предприет седмици след едностранното оттегляне на Кремъл от сключеното с посредничеството на ООН споразумение за доставка на зърно, което възстанови морския трафик през Черно море и спомогна за намаляване на високите цени на селскостопанските продукти.

Споразумението, подписано от Турция, гарантира, че близо 33 млн. тона хранителни продукти ще могат да напуснат блокираните пристанища на Украйна, да преминат през осеяните с мини плавателни пътища до Истанбул, след което да се отправят към важни развиващи се пазари.

Очаква се натискът върху Путин да се върне на масата на преговорите и да възстанови сделката за зърното да бъде на първо място в дневния ред на Ердоган за срещата на върха през следващата седмица, като Юмер Челик, говорител на управляващата в Турция партия АК, намекна, че "след това посещение може да има развитие и да бъдат постигнати нови етапи".

Зад приказките за консенсус и компромис се крият две съперничещи си визии за Черно море.

"За руснаците това е въпрос на сила, равна на право", казва Сергей Радченко, професор в Училището за напреднали международни изследвания "Джон Хопкинс".

"Те имат възможност да се намесват в украинското корабоплаване и го правят. Искат да си мислят, че са в състояние ефективно да наложат морска блокада на Украйна и може би действително ще успеят."

"Черно море е обект на руската амбиция още от векове и в хода на имперската си експанзия тя е имала немалко сблъсъци с Османската империя. Толкова много, че все още има националистически фантазии за това, че то е "руско езеро"."

Но Турция контролира стратегическите проливи Босфора и Дарданелите, които свързват Черно и Средиземно море - географско положение, което тя възнамерява да използва в своя полза.

"Турция се е погрижила да бъде в добри отношения както с Русия, така и с Украйна", казва Райън Джинджъръс, професор в катедрата по въпросите на националната сигурност във Военноморското следдипломно училище на САЩ, като посочва, че Анкара се е възползвала както от сделката за зърно, така и като е "съдействала за крадени доставки на зърно", продавани от Москва.

Междувременно Турция отказа да последва съюзниците си от НАТО и да наложи санкции върху руския петрол. Вместо това тя се е възползвала от отстъпките, за да увеличи вноса на петролни продукти до 25,5 млн. барела през юли - в сравнение с едва 11,6 млн. барела през същия период на 2021 г., по данни на аналитичната компания Kpler.

"Турското правителство би предпочело да види предсказуемост, отколкото да не я види, но е ясно, че правителството им е компенсирано от конфликта", каза Джинджъръс.

Последните усилия на Москва да разстрои украинската икономика обаче удрят и Турция.

В отговор на ударите по нейните пристанища, които са унищожили около 60 000 тона зърно, Киев на практика обяви война на собственото си корабоплаване в отговор на Русия, удряйки с морски безпилотни самолети военни кораби и дори един санкциониран танкер с гориво.

"Всичко, което руснаците пренасят напред-назад в Черно море, са наши валидни военни цели", заяви през август пред "Политико" Олег Устенко, икономически съветник на украинския президент Володимир Зеленски.

В резултат на това се появиха предупреждения за повишаване на застрахователните премии за плавателните съдове, работещи в района, което оскъпява и прави по-опасна дейността по транспортиране на суров петрол и други товари от руските пристанища.

В същото време доставките на зърно вече не достигат до турските пристанища, като вместо това Путин обещава да ги раздава безплатно на избрани африкански държави в рамките на сделки за благосклонност и облагодетелстване.

Това лишава Анкара от евтина енергия, както и от доходоносния й пазар за внос на селскостопански продукти - точно когато нарастващите цени на храните и енергията нанасят поражения на турската икономика.

Американският адмирал в оставка Джеймс Ставридис, който е бил върховен командващ на съюзническите сили на НАТО в Европа, предупреди, че ако въпросът не бъде решен скоро, може да бъдат въвлечени и други западни държави.

"Ако Русия започне да изземва плавателни съдове или да се опитва да ги сплаши, мисля, че е вероятно НАТО да отговори, като подкрепи хуманитарен коридор за корабоплаването", каза той, като заяви, че Алиансът може да защити плавателните съдове, които отиват към и от украинското пристанище Одеса, "с бойни самолети на НАТО над главите и евентуално с военни кораби на НАТО в ескорт".

Според Димитър Бечев, експерт по Турция в Училището за глобални и териториални изследвания към Оксфордския университет, Анкара не желае да се откаже от контрола и да види как западните сили навлизат в задния ѝ двор.

"По улиците се говори, че Ердоган наистина иска да постигне споразумение, а руснаците просто не са заинтересовани", казва той.

"Сделката за зърното беше голяма победа за Турция и когато тя беше загубена, Турция също стана по-малко значима."

Анкара първоначално покани Путин в Турция за разговорите, преди Ердоган да потвърди, че вместо това ще предприеме пътуване до Русия. Не е ясно дали това е знак колко далеч е трябвало да стигне Анкара, за да си осигури среща, или Кремъл планира да използва пътуването - рядко посещение на лидер на страна от НАТО - за да се опита да покаже на вътрешната си аудитория, че страната не е изолирана.

Във всеки случай Ердоган сега се заема да възстанови реда - и да убеди Путин да играе по правилата.

Според Джихат Яйчъ, бивш контраадмирал от турските военноморски сили, на когото се приписва разработването на влиятелната доктрина "Синя родина" - пътна карта, предназначена да възстанови превъзходството на Турция в морето - ако Анкара не може да го направи, никой не може.

"Русия е вторият по големина икономически партньор на Турция; Турция е третият по големина икономически партньор на Русия. Те могат да си навредят взаимно, така че затова могат да формират равноправни и балансирани отношения", каза той пред "Политико" в интервю от офиса си в Истанбул, заобиколен от макети на разрушители и церемониални мечове.

"За Русия приятелските отношения означават, че трябва да приемеш да бъдеш роб. Турция е уникален пример, единственият в света в момента, в който една страна е успяла да има равноправни отношения с Москва. Но това е много деликатна позиция и ако Русия улови възможност, ще ни принуди да бъдем роби", каза той.

Тази борба за власт ще достигне своя връх на брега на Черно море, когато Ердоган пристигне в Сочи, за да се срещне с Путин. Но Яйчъ, който като професионален военен е прекарал десетилетия в отношения с Русия, понякога като съперник, понякога като приятел, казва, че неговият президент няма да си прави илюзии.

"Има една стара османска поговорка", казва той. "Да сключиш сделка с Русия е като да си легнеш с мечка - всеки момент може да те одраска."