България няма условия за постоянни монументи, те трябва да са ротационни

Щом имаме ротационно правителство, защо да нямаме ротационен паметник? Имам предвид Паметника на Съветската армия, който някои наричат МОЧА. Няма нужда от днешните драми и скандали –

трите фигури отгоре може лесно да се махнат,

за да чакат нова смяна на ориентацията, а на тяхно място да се монтират други, по-актуални и щадящи новите емоционални нагласи в столицата фигури

Защото днешните фигури направо дразнят днешните нагласи. Виждаме например една майка с малко дете. Трябва ли да ни се напомня за демографската катастрофа? Освен това виждаме етнически българин, очевидно работник, обут в прекалено широки панталони. Съвременният български мъж е обут в дънки тип чорапогащник, за да подчертава увеличения му задник. А работниците работят в чужбина. И къде са представителите на джендърната общност?

Разбира се, най-дразнещата фигура е съветският солдат с шмайзера “Шпагин”. Според днешната политическа ориентация тук трябва да стои боец от полка “Азов” с джавелин в ръце, а защо не и самият Зеленски? Ако случайно го сменят, няма проблеми - ротационният паметник ще може гъвкаво да реагира.

Свалените фигури ще чакат върху малки постаменти

отзад, където носталгиците ще поднасят венци. Днес изглежда малко вероятно днешните фигури да станат пак актуални, но знае ли човек? Особеностите на нашата история са такива, че не можем да си позволим неизменяеми паметници. Налага се постоянно да ги бутаме, а това са огромни разходи и ненужен стрес в обществото. След 1878 г. България е сменяла геополитическата си ориентация на всеки 40-50 години, а ако броим времето на Стамболийски – и по-често. Съвсем възможно и дори вероятно е утре да попаднем я под китайско, я под турско присъствие.

Според прогнозата на видния американския геополитик Джордж Фридман още през този век ще бъдем свидетели на голяма война между новите суперсили Турция и Полша. Сетете се през чия територия ще минат войските. Вече имаме такъв епизод пред 1444 г., защо не и през 2044-а например? Фридман знае какво говори, той е създател на частната разузнавателна агенция “Стратфор”, за която се твърди, че е филиал на ЦРУ, а то държи юздите на бъдещето.*

Разбира се, за предпочитане е американската хегемония да продължи още някой и друг век, тъй като тя проповядва индивидуалните свободи. Дори да е само на думи, думите създават усещането за дела. Но ние трябва да сме реалисти и затова аз бих посъветвал младежите от елита да учат турски.

Учете се от предишния елит!

Предугаждайки демокрацията, той създаде няколко привилегировани английски гимназии за своите деца, което им помогна първи да се адаптират към прехода.

Децата на елита усвояваха с предимство западните ценности още от 60-те години на миналия век. Тук, разбира се, не изключвам и самия себе си, тъй като ние, пенсиите, нямаме файда от лицемерието. Да си евроатлантик още през 60-те и 70-те години на миналия век, беше най-голямата скрита привилегия на комунистите. След 10 ноември точно тя им даде летящ старт.

Помните ли първото “оскверняване” на паметника? То символизираше именно привилегията да си пръв в пребоядисването.

Фигурите на революционните бойци в един от страничните фризове бяха превърнати в американски супергерои от комиксите.

Гениален образ, уловил диалектиката на епохата!

Замислете се - кой се пребоядиса най-добре?

Кой взе най-много грантове? Кой е начело на фондациите? Кой пръв хукна да следва на Запад? И кой подсмърча обидено и до ден днешен?

Боята не беше вандалщина, вандалщина беше нейното премахване. Тя трябва задължително да се възстанови и фризът да се охранява от гимназисти с автоматични карабини М-16 в ръце.

Ако до 10 ноември официално се смяташе, че Съветската армия ни е освободила от фашисткото робство, то кой ни освободи от съветското? Може би точно той трябва да стои на върха на обелиска?

Аз лично не си спомням да съм видял тогава американски морски пехотинци край партийния дом. И Лех Валенса не си спомням. В България нямаше нито Пражка пролет, нито унгарско въстание, нито полската “Солидарност”.

Сред групата дисиденти, която възникна в очакване на промените, преобладаваха все членове на БКП и дори авторът на култовото стихотворение “Към партията”: “Аз крача с крачките ти бойни. /Аз чувствам как тече кръвта/ от твойте рани многобройни,/ и аз горя, и аз туптя…” и така нататък.

Ех! Имаше едно време истинска поезия…

Поезия имаше, но сериозен контраелит, който да направи национална революция, нямаше. И сега няма. Историята ни е възпитала да чакаме промените да дойдат отвън. На Левски се приписва лафът, че “който ни освободи, той ще ни зароби” – но парадоксът е, че стана точно обратното.

Спомняте ли си например кои издания играеха ролята на полската “Газета виборча”? Съветските вестници! През 1989 г. те бяха забранени, не се внасяха и не се предлагаха по будките. Доколкото си спомням, продаваха се в Дома на българо-съветската дружба, но и там изчезваха, преди да пристигнат. Голям успех беше човек да се докопа до “Правда” или “Известия” и най-вече до списанието “Огоньок”, което във всеки брой вадеше на показ някоя мръсна риза на системата.

Истината е, че от съветския тоталитаризъм ни освободи Съветският съюз

Лично Горбачов нареди на Тодор Живков да си подаде оставката, а на Луканов - да създаде опозиция, да направи кръгла маса (която беше квадратна), да въведе демокрация и капитализъм.

Дори методите ни за приватизация бяха буквално копие на руските. Така че, ако има историческа справедливост, отгоре на обелиска би трябвало да се постави пълничката фигура на Горби.

Това би било най-големият шамар, който нашата малка, но бедна нация може да нанесе на Русия – там сега Горби се смята за най-злостния предател в руската история. Всичко, що царете, императорите и Сталин са градили през вековете, Горби го подари на врага. Нищо чудно Митрофанова да си събере багажа, да изгаси тока в посолството и да хване самолета.

Но ако трябва да бръкнем по-дълбоко в темата, то свободата не ни бе дарена от КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз), а от КГБ (съветското ДС). Тази тема не е добре позната у нас, но в Русия е доста разработена, има и мемоари, и аналитична литература. Истината е, че апаратът на КПСС не харесваше нито гласността, нито перестройката, нито алкохолика Елцин (на когото Украйна дължи своята свобода). Натискът за промяна идваше от руските тайни служби. Те бяха по-отворени за западните ценности, тъй като работата им беше да ги шпионират. И както взаимно се шпионираха, по едно време стиснаха ръце.

Тогава какво да сложим на мястото на шмайзера? Аскетичната фигура на Феликс Дзержински, създателя на ЧК/КГБ? Шегувам се, разбира се. Бихме могли просто да сложим една огромна бутилка водка.

*Прогнозата на Джордж Фридман, че Турция ще воюва с Полша, е в книгата му “Следващите 100 години”, която излезе преди 15 г. Междувременно той напусна “Стратфор” и основа друга частна агенция, наречена “Геополитически бъдещета”.