Първото нещо, което Бойко Борисов си поръча като премиер, бе плазмен телевизор. Искането му бе толкова необичайно, че спешно трябваше да се променят няколко разпореждания, за да се достави неприсъщата за кабинета на министър-председателя вещ.
Но през юли 2009 г. никой дори не би си помислил да разсъждава, че гледането на телевизия може да се окаже вредно за политическото му здраве. Все пак благодарение на синия екран Борисов завладя сърцата и душите на хиляди хора, които гласуваха за него.
Затова и правителството му, естествено, стана функция на премиерското дистанционно. Всеки ден Борисов ставаше в 6 часа. Включваше телевизора и се информираше за проблемите на държавата от сутрешните блокове. Първоначално лично се обаждаше или гостуваше в тях, но след като управленските пробойни взеха да стават повече, започна да праща и министрите да се пекат на бавния огън на журналистите. За себе си запази важната роля на контрольор на процеса.
Ако в обедните новини позицията на правителството не бе достатъчно централна или ясна според неговите разбирания, за вечерните той лично я подсилваше. Репортерите бяха свикнали да го виждат поне по три пъти на ден,
винаги готов да ги
захрани с новини
През последната половин година обаче Борисов изведнъж се отказа да управлява на ръчен режим тази добре смазана машина. Започна все по-рядко да дава указания от плазмените телевизори, с които междувременно бяха снабдени всички шефски кабинети в държавата, включително този на началника на Пожарната. Прекрати практиката да се правят пресконференции след правителствените заседания и ги замени с встъпителни разсъждения по наболели въпроси, които се записват от камери, но в отсъствието на журналисти. Стенограмите от сбирките на кабинета, които в началото на мандата бяха рекламирани като висша форма на публичност, станаха подозрително телеграфни, а министрите и депутатите от ГЕРБ все по-хаотични в действията си.
Така се стигна до фаталния 13 юни, когато суетнята около премиерския рожден ден засенчи гражданското недоволство. Борисов отново натисна дистанционното и видя лика си от екрана - щастлив,
с десетки подаръци, включително теленцето Станишко,
но не разбра какво наистина се случва в държавата.
В това време десетки млади хора вече бяха блокирали Орлов мост заради прокараните от ГЕРБ скандални поправки в Закона за горите. Те се гневяха срещу възможността по-лесно да се строи в планините. Премиерът обаче нямаше как да разбере каква опасност за управлението му са тези протести, тъй като 6 месеца гласът на природозащитниците не бе намирал място на телевизонния екран. Затова Борисов остана с впечатление, че отново всичко е под контрол и реши да не се поддава на уличния натиск.
Трябваха му два дни, за да осъзнае, че е подведен и протестът на Орлов мост не е единствено срещу закона, а срещу целия модел на управление, който се ръководи от неясни лобистки интереси. Всичко това го пишеше в интернет, но късно бе прочетено и осъзнато от управляващите. Макар нещата да се "отрегулираха", както обича да казва Борисов, и демонстрациите да стихнаха след преговори, връзката му с телевизора явно се бе счупила.
Още на първата си среща с младежката организация на ГЕРБ премиерът отбеляза, че членовете не са достатъчно активни в интернет. "Продължавате да чакате аз да реагирам и тогава да се включвате в битката. Къде бяхте? Защо не реагирахте на лъжите и на манипулациите, на протестите на еколозите на Орлов мост, на подписката на БСП за референдум за АЕЦ "Белене"?", обърна се към младите членове на партията си Борисов. Той им напомни, че те по-добре могат да си говорят с хората от интернет.
Неспокойната премиерска душа обаче не изтърпя
поръчката му да стигне до партийния актив по места и взе нещата в свои ръце с глобалната мрежа, точно както го правеше с телевизиите. Покани двама от най-активните блогъри, които правят бойкометър на неизпълнените обещания на неговото правителство, за да им даде интервю. Само че този път си бе взел и помощници. За разлика от телевизионните интервюта, за блогърите Борисов отговаряше заедно с двамата си вицепремиери Симеон Дянков и Цветан Цветанов, и министъра на икономиката Делян Добрев. Специално подчерта, че разбира активното развитие на интернет и декларира, че кабинетът му винаги е готов да отговаря на повдиганите въпроси в глобалната мрежа.
Това пролича и през миналата седмица. Още докато във фейсбук набираше скорост дискусия дали Ботев да остане в учебниците по литература и как точно да се интерпретира ролята на Васил Левски, премиерът прекъсна отпуската на просветния министър и го изпрати да дава обяснения по въпроса.
Сергей Игнатов заяви, че министър-председателят и правителството разглеждат образованието и науката в България като елемент от националната сигурност и всеки, който си позволи да подмени нашето историческо минало, ще бъде разглеждан като човек, който посяга на националните интереси на странта. Най-странното в тази случка е, че цялата истерия бе заради един редови доклад на Комисията за защита от дискриминация за българските учебници, публикуван в интернет.
В мрежата циркулират десетки подобни четива, които се коментират и разискват. Само това обаче бе уважено със специална министерска пресконференция и с толкова силни думи. Вероятно нервността на властта бе заради бързо оформилата се група във Фейсбук за национален протест в защита на Ботев и особено сполучливата илюстрация с портретите на поета и на премиера и надписът: "Кой няма място в учебника?" Ако групата бе реализирала намерението си да остави празни учебните зали на 15 септември, Борисов отново щеше да стане жертва на граждански натиск, организиран в интернет и подобен на този на природозащитниците на Орлов мост.
Бързата му реакция издава, че той все по-сериозно гледа на подобни акции, но още не е навлязъл съвсем в дебрите на глобалната мрежа.
Във фейсбук има няколко профила с неговото име,
но нито в един няма автентични послания от премиера по вълнуващи обществото въпроси. Голяма част повтарят съобщения от сайта на правителството или на ГЕРБ за негови изяви. Същото е положението и с акаунта на Борисов в Туитър.
В Русия, където критиките към властта също основно минават през интернет, политиците са изградили мощна машина за отговор. Например вицепремиерът Дмитрий Рогозин светкавично реагира, когато поп-звездата Мадона защити на свой концерт в Москва момичетата от пънк бандата Pussy Riot, арестувани и осъдени на затвор заради протестна песен срещу президента Владимир Путин.
"Всяка бивша к., когато остарее, се опитва да изнася лекции по морал... особено при концертни турнета в чужбина", писа Рогозин в своя туитър акаунт. Отделно десетки руски служители всеки ден следят дискусии в интернет форуми, за да дадат навременен отпор на критиките.
Подобни правителствени намеси в социалните мрежи има и в други държави с авторитарни режими. Според специалисти обаче те не могат да парират случващото се, когато има мощна вълна на негодувание и доказателство за това са бунтовете от Арабската пролет.