• Когато за първи път срещнах Лита, нямахме нужда от думи, усетих нещата на друго енергийно ниво, казва Александра Свиленова, която играе вдовицата на футболната легенда
• От 3-годишна съм малък запалянко. Когато баба ми ме е извеждала навън по време на мач, съм крещяла: „Само Левски!“
• Когато майка ми почина, бях твърдо убедена, че ще се занимавам с медицина, за да не преживява никой такова нещо

Близо 200 сцени и над 1000 гледни точки (настройки на камерите), заснети със специални анаморфни обективи Hawk V Lite Vintage 74, ще разкажат по най-въздействащ начин на големия екран (придавайки усещане за маслено платно) безсмъртната романтична история на великия Георги Аспарухов-Гунди и неговата съпруга Величка Маркова-Лита. Снимките на „Гунди - легенда за любовта“ приключиха в края на юли, сега продукцията преминава в етап на монтаж. Сърцето на този филм несъмнено тупти в синхрон с това на вдовицата на футболната легенда. В нейната роля пред камерата влиза новоизгряващият талант Александра Свиленова. Това е първата голяма роля в киното за актрисата, която учи „Актьорско майсторско за драматичен театър“ в класа на проф. д-р Ивайло Христов.

Харизматичната Александра споделя откровено за своите преживявания на снимачната площадка, срещата с Лита и интуицията, която я е повела по пътя на актьорството и я е отказала от медицината, за да гори в правилната за нея посока.

- С какви емоции приключиха снимките на „Гунди - легенда за любовта“ за Вас?

- За мен със сълзи на очи, но те бяха от радост. Едно много особено чувство за нещо дълго бленувано и сбъднало се. Трудно ми е да опиша емоциите с думи и може би това само по себе си говори за силата на преживяното.

- Как ви промени, обогати и предизвика работата по продукцията?

- За мое огромно щастие имах невероятната привилегия да работя с хора, които са въплъщение на думата професионализъм. Хора, които ме научиха как наистина се прави кино, как се работи с вътрешен плам, идея и послание. В личен план персонажът на Лита ми напомни колко ценно е да обичаш и да бъдеш обичан. Нещо, което смятам, че напоследък малко ни убягва.

- В началото беше ли ви страх от ролята на Величка Аспарухова? Как се подготвихте?

- Не бих го нарекла страх в никакъв случай, по-скоро чувство за отговорност към стойността на един живот. По време на подготовката ми над персонажа съм се осланяла на всички достъпни архивни материали, но може би най-вече се оставих на личните ми усещания като жена.

- Потърсихте ли нейната помощ по отношение на играта си? Тя посъветва ли ви нещо?

- Първата ни среща беше на снимачната площадка в един от първите снимачни дни, имахме може би три минути. За мен тя беше изключително емоционална. Нямахме нужда от думи, усетих нещата на някакво друго енергийно ниво. Помълчахме си. Три минути, изпълнени с изключителна топлина. Това, което тя ми каза, беше: „Всичко ще бъде наред!“. За мен това бяха много ценни думи, които ме съпътстваха и ми даваха увереност през целия снимачен процес.

- Какво представляваше най-голяма трудност за вас?

- Най-голямото ми притеснение може би беше дали ще успея да пресъздам образа на Лита в най-чистата му форма – такъв, какъвто е, без украшения и максимално естествено.

- Какво написахте в писмото за Величка за нейния 80-и рожден ден, което бе подарък за нея от вас и колегата ви Павел Иванов?

- Писмата всъщност бяха две. И аз, и Павел имахме нужда от този личен момент. Само между нас и нея, без никой друг. На рожден ден обикновено се ходи с пожелания, аз отидох с благодарности. Благодарности за цялата вселена, до която тя ни допусна.

- Вие самата усетихте ли, изживяхте ли и какво мислите за любовта между нея и Гунди?

- Когато говориш с Лита, влезеш в дома й и се докоснеш до света й дори само като я погледнеш, някак инстинктивно ти идва да кажеш: „Тук е имало толкова много любов“. Плътна, непринудена и вечна любов. Но тази любов не бих могла да опиша с думи, трябва да се почувства. Щастлива съм, че успях да я усетя и почувствам с цялото си същество!

- Вие какво мислите за футболната легенда Гунди и неговата неизличима следа в националната памет? Той можеше ли да бъде друг, ако не беше срещнал Лита и пътищата на двамата се бяха разминали?

- Мисля, че само можем да се учим от подобна личност. Футболните успехи, разбира се, са неопровержими и достойни за възхищение, но това, което наистина ме възхити, е човекът Георги Аспарухов - човек с главно Ч. Преди да сме футболисти, актьори, счетоводители, мъже или жени, преди да сме каквото и да било, ние сме хора и трябва да се борим за човешкото у нас. Гунди е пример за това.

Гунди и Лита са два отделни, различни романа, които обаче в развоя си стигат до една и съща страница. Пътищата им задължително не са се разминали и това е достатъчна причина да вярвам, че друг развой на събитията не би могло да има.

- Лесно ли се стиковахте с Павел Иванов на снимачната площадка? Как оценявате неговата игра?

- Комуникацията между нас потръгна необичайно лесно от самото начало. И двамата имаме много сходни виждания за персонажите ни, което ни помогна много по време на снимките. Това ми даде спокойствие и увереност и направи снимачния процес невероятно истински и пълнокръвен. Не смятам, че аз съм човекът, който трябва да дава оценка на чиято и да е игра. Това, което мога да кажа, е, че ценя много професионализма и отдадеността на Павел. А те са наистина впечатляващи.

- Имате ли отношение към футбола? Към спорта?

- Спортът възпитава дисциплина и отговорност, но и ни учи на нещо много важно - да бъдем хора. Затова смятам, че трябва да присъства в ежедневието на всекиго. Що се отнася до мен, мога да кажа, че от тригодишна съм малък запалянко. Когато баба ми ме е извеждала навън по време на мач, съм крещяла „Само Левски!“. Никой не ме е насочвал към това.

- Кога и как разбрахте, че искате да бъдете актриса?

- Когато майка ми почина, бях твърдо убедена, че ще се занимавам с медицина, за да направя всичко възможно никой да не преживява такова нещо. Година преди да кандидатствам, сякаш се погледнах отстрани и си казах: „Да, мога да правя това 10 години, но не се виждам да го правя цял живот“. Радвам се, че си позволих тази честност пред себе си. Това беше един от най-добрите избори в живота ми. През годините знам какво ми е давал театърът и си казах, че ако успея да предам това усещане дори само на един човек, това ще ме направи пълноценна. Не за 10 години, а за цял живот.

- Лесно ли влязохте в НАТФИЗ?

- Не мисля, че каквото и да е било в живота се случва лесно. Според мен поне и не бива. Всичко е плод на труд, постоянство и устрем.

- Ако не Ви бяха приели, накъде щяхте да поемете?

- Силно вярвам в правилния избор на човешката интуиция. Мисля, че моята нямаше да ме остави да се откажа. Когато човек гори с цялото си същество за нещо, обстоятелствата трудно биха могли да му попречат.

- Кое е най-ценното, което учите от проф. Ивайло Христов?

- Учи ни да бъдем хора. Хора, които отстояват принципите си и защитават нравствената си константа чрез изкуството си.

- Какви роли мечтаете тепърва да изиграете?

- Стойностни. Роли, с които мога да кажа нещо. Роли, които биха накарали както зрителя, така и мен самата да се замисля.

- Как прекарвате лятото?

- Опитвам се да си наложа да си почина, колкото и да ми е странно. Старая се да прекарвам времето си с хората, които обичам.