Когато съдебно градираш насилието и унижението срещу личността по категории, ти всъщност деградираш самата идея за равнопоставеност срещу насилието.

Създаваш групи от хора, насилието срещу които ще бъде отчитано по различен начин спрямо останалите.

Сегрегацията на жертвите е всъщност нечестна идеологическа манипулация, с помощта на която насилието, унижението, принудата и изнасилването, престават да бъдат всеобщо отвратително престъпление, а се свеждат до “домашният” му или някакъв частичен вариант.

Насилието срещу човека, независимо от неговия пол, убеждения и физически статус, не е частна категория, нито особен и специален случай, свързан с митологично 60-дневно съжителство или предполагаема интимност.

Всеки човек следва да бъде винаги защитен от ясно формулиран и справедлив закон, който да накаже сурово насилника и да защити жертвата, без разлика на взаимните им отношения, без отлагане и шиканиране на съдебния процес от безсъвестни адвокати или корумпирана прокуратура и без легалистични недомислия от типа на “интимно съжителство от 60 дни ” и прочие недоказуемости.

Адвокатите, закриляни от щита на зле написани закони, паразитират върху техните недомислия и живеят много по-добре от онези, които са погребани под земята или пък живеят пребити и унижени над нея, очаквайки метафизично възмездие за насилието или законова справедливост.

Някога и някъде.

Няма да я дочакат!

Не по този начин и не с тези кадри натоварени със създаването на такива закони и с тяхното половинчато изпълнение.

Не!

*От фейсбук