Ако съседът паркира на мястото ти, вече е фашист. Червената номенклатура надига глава

Ето как започва моята автобиография: “Аз съм роден в село Смилец. Дядо ми по бащина линия беше овчар, най-бедният човек в селото. Дядо ми по майчина линия имаше вършачка и двама работници, поради което минаваше за най-богатия в селото.

По този начин произходът ми можеше да бъде определен като прогресивно-заможен. Подходящ произход за преходни времена… От Смилец селяни са последвали Бенковски. Посрещали са партизаните. Посрещали са и германците, както писа навремето моят братовчед поетът Иван Динков в повестта “Хляб от трохи”, като тиражът бе иззет и изгорен . От всички селяци, подвизавали се в българската литература, най уважавам Захари Стоянов. Селяк до последния си дъх.

Началното училище изкарах в Панагюрище. Там живеехме под знака на най-големия ни празник—Деня на Априлското въстание. Тогава ходехме пеша от Панагюрище до местността Оборище. Вечерта в подножието на Бърдото, откъдето е гръмнало черешовото топче, на площада пред сградата на читалището преминаваше триумфално конницата на Бенковски. След войводата яздеше моята сестра Радка, която всяка година беше Райна Княгиня и развяваше знамето на свободата. “Кака, кака”, виках възторжено аз и я сочех с пръст.

"Каква кака, бе, това е Райна Княгиня" - поучаваха ме съучениците ми

Такава беше в този ден атмосферата в тези подбалкански градчета, дали Апостолите на въстанието. В тях живее споменът за пожарите, кръвта и смъртта, но и гордостта, че са нанесли “смъртоносен удар на империята”.

Те не забравят тази гордост!

А моят път в журналистиката ми посочи един друг селяк - Марко Семов от с. Видима, където е другият върхов подем на Априлското въстание. Марко ме потърси, след като бе прочел пътеписа ми за Света гора и Зографския и Хилендарския манастир.

Живеем сега в разделно време, факт е, но не сочим какво ни разделя и как се нарича.

Русофили и евроатлантици ли? Фалшива дилема. Православна Русия е била в сърцата на българите още преди Освободителната война. А и как да вярваме на заклинанията да бягаме далеч от Русия – казват го все хора, които са имали навремето привилегията да учат в Москва и дълги години са възпявали дружбата. Българите ще изпитват връзка с Русия и когато няма да ги има и Путин, и Плевнелиев, и глобализма, и евразийската илюзия.

Но и друго винаги ще бъде в ума на българите - от Запад са идвали идеите на Просвещението, вдъхновили нашето Възраждане, на Запад са учили български младежи, които след Освобождението повеждат млада България към европейското ѝ бъдеще. Там учат и сега младите, в които е надеждата ни.

Иначе в България сега всички сме фашисти. Стига

съседът да паркира на твоето място и той вече е фашист 

Фашисти срещу фашисти.

Излишен е спорът имало ли е фашизъм в България, има ли сега и кои са фашистите?

Като държавно устройство, базирано на тоталитарно управление, изповядващо идеите на Хитлер, мисля - не.

Съществували и действали ли са фашистки организации у нас, очевидно - да. Бяхме и съюзници на Хитлер, да не забравяме това. Има ли и сега личности и организации, опитващи да налагат фашистки идеи и методи, май че - да. Има ли почва за налагане на фашистки режим у нас сега - не ми се вярва.

Но баровците, това е дълга тема. Баровци са само родените в центъра на София ли като Стефан Димитров и Георги Марков? А родените в крайните квартали като Васко Кръпката, нарекъл се “кучето на крайния квартал”?

Баровци се наричаха мутрите, подражаваха на главатарите. Окопалата се червена номенклатура надига глава - те винаги са се смятали

баровци, на които България винаги е длъжна

Могат да се изброяват още много категории забогатели бързо и незаконно, но те вече искат това да бъде забравено. Ще видим.

Самозваните баровци - ето това е явление. Имам един пример за такъв самозванец в сблъсък със “селяците” от едно събитие през 2011 г., с коментара ми: “Фашизоид или подражател?”

“Тракторите напредват към София”, “Тази нощ тракторите влизат в София”, “София в очакване на тракторите”.

Такива съспенс заглавия подгряваха населението на столицата за протеста на зърнопроизводителите. Напрежението нарастваше неимоверно. Никой не говореше за друго, освен за тракторите и какво ли страшно ще се случи.

Истината е, че самото влизане на тракторите в София и протестът на фермерите протекоха толкова незабележимо, че повечето хора не ги забелязаха. Защо стана така, след като сме били свидетели как едни софийски таксиджии окупираха парламента, парализираха центъра и за малко не свалиха властта?

Трактористите бяха така сплашени и сугестирани,

че приеха да влязат в София тайно през нощта, да паркират зад “Св. Александър Невски” и да протестират пеша. Така луксозните машини послужиха само за професионална легитимация на протестиращите, а пешеходната акция не излъчваше никаква сила. Слушах тогава техните водачи или говорители - много умни момчета, начетени, толерантни, прекрасно боравят с трудовото законодателство. Проблемът им е, че нямаха опит и не усещаха, че са в капан, поставен им с помощта на медиите, а именно - непрекъснато да се обясняват и оправдават защо са им скъпи машините, защо са играли хора и пекли скара и т.н.

Г-н Б-ков, който нямаше вече с кого да се съревновава по угодничество на управляващите, предприе опит да надхвърли себе си. Той нарече протестиращите зърнопроизводители “развилняла се пасмина от провинцията”, които трябвало “да се ометат още днес от столицата, където сме дошли да си изкарваме хляба”.

В противен случай новият кандидат за народен трибун заплаши: “Аз в противен случай ще оглавя едно гражданско общество… и не се знае какво можем да направим - можем да режем гуми, може да палим трактори”.

На какво ви прилича това? Фашизоид ли е Б-ков, който с мутренска арогантност противопоставя едни слоеве на други?! Или просто

безскрупулен наемник на силните и богатите

Той каза по адрес на фермерите едно изречение, което ясно издава от кого се е повлиял: “Ами като нямат работа, да отидат да си режат сланината и винцето върху вестника и да ядат”.

Само един човек в тази държава може да се изразява така образно и така добре да познава бита на обикновените хора. Така че авторството е ясно. И ако оригиналът излъчва простодушие, ирония и сарказъм, то при подражателя се изражда в тъпа злоба и омраза”.

Сега всички се наричат едни други фашисти. Явно фашизмът е не само идеология, но и душевна нагласа.