Не мисля, че всеки налагащ ненормалността си като нов основен стандарт на човечеството, ще ме сломи и подчини. Няма как да стане.

Дори не е е въпрос на моята професионална убеденост в различието между норма и патология. Но, посягането върху здравия разум, което даже не се отнася пряко към моите лекарски убеждения, е нещо, което никога няма да приема.

Нито грозотата, възпитавана като идеал за подражание, нито татуираните особи с дълбоко впити прашки между глутеусите си, без да се определят дали са мъже или жени, нито онези хора с влажни устни, претендиращи да са и двете, нито комунистите по произход, които громят комунизма, нито публичните лъжци от телевизора, могат да развълнуват моята стара, груба душа.

Засега оставам в здравия разум. Поне докато ме напусне. Здравото си е здраво. Болното може да съществува и да му се помага, ако пожелае. То не е враг. Но не трябва и да е господар над нормалното, човешкото и обикновеното.

Всъщност, никой не е прокопсал от Бесове, Революции и Спасения на народа.

Включително и самите революционери. 

Възможно е да са отишли по Дяволите. Това никой не знай! Нямаме достоверни сведения за това. Мисля обаче, че местото им е в Преизподнята.

Скоро, надявам се, да го разбера лично и ако бих могъл, да се изкажа по въпроса. Но понеже това е малко вероятно, държа да кажа днес поне следното:

Оставете патологията на човека там където ѝ е мястото! Ние няма да настояваме на лечението ѝ, освен ако тя не го пожелае. Но нека да не се опитва да ни се качва на главата! Няма как патологията да е законодател на нормалността. Може да бъде само сдържан коректор на безчинствата срещу себе си. И дотам свършват нашите конфликти. Нека всеки живее в своя свят, без да налага коректури върху очевидните абнормални девиации. Те, оставени на мира, ще еволюират съобразно онова, което Създателят им е решил и определил за тях.

Те не са наш проблем. Аз мисля, че те са особен вид хора, често с огромни таланти, които имат необикновена съдба. Но тяхната съдба е единствено техен собствен проблем. Дано обаче, ни оставят намира. Безпокойството им и тревогата им са разбираеми, но те трябва да разберат нашите.

*От фейсбук