Цените парят, а горещите схватки край Рожен отшумяват

Жегата ни нагази. Небесният връшник немилостиво затиска земята, жар се изсипва отгоре ни, климатиците се задъхват, който си няма климатик, се поти и прибягва до всякакви, изпитани от народа средства, за да се разхлади поне малко, медиите предупреждават за опасностите, които ни дебнат при високи температури, тук-там раздават безплатна минерална вода, мрежата е затрупана от вопли “оставете пред вкъщи, офиса, магазина купичка с вода за бездомните животни и птиците”, пъшкане и пуфтене отвсъде  се чуват.

И тазгодишните юлски горещини се оказват най-големите, най-опасните, най-невижданите, абе най. Аз, откакто се помня, все природните сили са най по някакъв начин.

Дъждовете преди седмица бяха нечувани, сега дойде ред на жегата

Ами лято е. Няма да напиша “пейте робини”, няма да споменавам милата Елин-Пелинова Пенка, припаднала насред жетвата, няма да цитирам “И устата се пукаха в кървава жажда”, защото неизброими са литературните примери, подходящи за климатичните условия.

От години се шири това крилато изречение, че в България има два  сезона (ще го редактирам в рамките на приличието) “Ще умрем от студ, ще умрем от жега”. Нормално е да сме все от нещо недоволни, а най-лесно е да е от времето, щото то не се обижда. Бих казала, че просто не го интересуваме, стига някой да не се обиди от това негово отношение.

Много обидчиви сме станали напоследък. Камен Донев например се обиди на директора на Народния театър “Иван Вазов” и

напусна бравурно (както само той умее)

представлението “Животът е прекрасен”. Има право. По този начин представлението пада, а зрителите, за чийто интерес към постановката на Александър Морфов все не стигаха билетите, да се оправят кой както.

Този акт обаче хвърли още един наръч съчки в поутихналия  скандал на нашата първа сцена. Накъде ще го разгори  вятърът, един бог знае, но жегаво е. Още повече че предстоящата премиера през септември на пиесата “Хага” от украинката Саша Денисова, която режисьорът Галин Стоев определя като “комична и смразяваща театрална фантазия”, а директорът Василев декларира, че “е предизвикателство и възможност за нас - хората на изкуството, да кажем какво мислим”, още отсега се очертава съвсем да разгори страстите български.

При нас поне страстите не зависят от климатичните условия, все са нажежени. Не само до бяло, а до всички възможни цветове. И няма как да ги охладиш в море от любов. Мнозина в горещините бленуват обаче естествените водоеми, предпочитайки безкрайната морска шир. И тази година - не черноморската. Там цените така парят,

така прогарят джоба,

че нашего брата пали колата и отива да се разхлади в прегръдката на гръцките и турските плажове, поне да е сигурен, че паричките му няма да изгорят напразно. Съжалявам, обаче погледнете опашките на граничните пунктове.

Огнедишащата политическа обстановка ни стопи и доходите, и лагерите, надеждица към охлаждане се мярка само като самотна лодка в безкрайната шир, ама не се чуват никакви песни дивно омайни. Пък и да ги напява някой, на джоба си ли да вярваш, на термометъра ли, на комюникетата ли, или на като ми пееш, Пенке ле.

Сетих се как преди трийсетина години една възрастна жена от звено нейни връстнички, пладнуващо под орехова сянка на граховото поле, каза: “Не е страшна сушата, чедо, на суша все нещо поникнало остава, кишата е страшна, че всичко гние на корен.”

Термометърът тогава показваше някакви си 40+ градуса по Целзий. На слънце. А тези жени, днес на всичко що е над 40 + лазарника е прието да се вика баба, беряха грах, в свити шушулки, дребничък, ама родитба. Оттогава предпочитам ужасната жега, която винаги се оказва по-добра от кишата. По-добре сухи вейки, отколкото гнили корени.

Здрави ли са корените, новите вейки ще се раззеленят, такива са природните закони, тях няма как да ги оспориш.

Вечни са, не като пилона на Рожен, заради който народонаселението ни се счепка здраво на “за” и “против”, а целокупно вече забрави за тази си гореща схватка. Пилонът си стои - за добро или за лошо, зависи от основата му. Без никакъв подтекст го казвам, който иска, да си го вади от контекста, негов проблем.

Малко сме послънчасали, целокупно, а слънцето е едно за всички. И всички имаме място под него. Или поне би трябвало. И всеки да си е на своето. Жегите ще отминат, всичко отминава под това небе, пазете си главите, че те са ви за цял живот. И не забравяйте корените. Няма да кажа българските, не съм по декларативната демагогия. По подразбиране го казвам.