Покажете им счупени глави, гръбнаци, прешлени, потрошени тазобедрени стави, крака

Най-опасно е, когато човек свикне с малкото нарушение

Копират ли децата поведението на родителите си, докато шофират?

Според експерта по пътна безопасност Алекси Кесяков семейното възпитание за личната безопасност играе ключова роля и само то може да повлияе на съвестното спазване на правилата. Категоричен е, че глобите няма да спрат младежите, които карат рисковано.

- Г-н Кесяков, каква е връзката между родителите и поведението на пътя, което проявяват децата им?

- Ето ви една интересна гледна точка - детето копира жестоко информацията от родителите си и на по-късен етап има същото поведение като тяхното. В контекста на шофирането, ако бащата например кара бързо и крещи: “газ, ще те хване червеното”, изнервя се, засича другите и влиза в словесни разпри, синът му ще приеме, че това е нормално. Както и обратното - ако вижда, че родителят е внимателен и спазва ограниченията, ще си кажа - искам да карам по този начин. Често пъти някой младеж взема книжка, но не може да кара, което се вижда от близките му, но те все пак го подкрепят, защото си е тяхното дете. Накрая то се качва в колата си, вози и приятелите си, с които се забиват в дърво. Финалът е - един или двама загинали. Контролът на държавата е външната част на събитията, но вътрешната е контролът на близките. Всяка катастрофа е “отгледана” катастрофа - този, който пие и кара, по принцип пие с близките си или в приятелския си кръг. Сиреч - те знаят, че този човек ще се качи на автомобил в нетрезво състояние, но после са шокирани. Не може да се прави компромис на пътя, защото няма поправка. Бъдещето на шофьора, който е убил някого, също отива на кино, защото съдебната система започва да го преследва. Ако учи - приключва с учението, ако работи - спира с професионалното развитие. Просто застива в този момент. Ако в семейството пострада единственият работещ, логично всички ще пострадат.

- Ако родителят има множество нарушения, но си ги плаща, младежът ще се стресне ли от подобни глоби?

- В момента има няколко случая на млади шофьори, които причиниха тежки катастрофи. Младежите изпадат в такава ситуация, но на първо време трябва да кажем, че те просто карат по-бързо, отколкото могат да управляват. Безопасността не започва с шофьорския курс, а с раждането на детето. Когато стане една трагедия, трябва да се интересуваме от страничните фактори - обкръжението около детето преди това вълнувало ли се е, че може да загуби живота си, като направи катастрофа? Никой не иска да умира, но основният потърпевш е човешкото тяло. Подобни инциденти могат да бъдат предвидими, когато няма уважение към правилата. За поведението на младите хора трябва да се огледаме в периода на първата им година, когато се учат да се движат безопасно. При такива жестоки ситуации с 18-годишни, умът им просто напуска тялото и остава без контрол. Най-големият резерв са близките, не санкциите. Когато стане трагедия на пътя, нещастието се затваря в семейството. При получаване на информация за нещастен случай роднините изоставят всичките си занимания и тръгват да помагат - адвокати, агенции, тогава енергията им е безкрайна, за да се намалят последствията, но къде е тя преди събитията?

- Ако по време на курсовете се обясняват бруталните последствия за тялото при катастрофа, ще се уплашат ли?

- Това, че съдебната система започва да ги преследва, тях не ги притеснява. Младежът си мисли, че всичко, което хвърчи, се яде. Ние трябва да го принудим да се замисли за себе си. Същият, който е причинил трагедията, може да спортува, да се храни здравословно, за да изглежда добре и да бъде здрав, но като се качи на колата си и сякаш забравя за всичко това. Поведението му обезсмисля действията в миналото, защото се осакатява. Трябва да му покажем как при катастрофа се чупят глави, гръбнаци, прешлени, тазобедрени стави и крака. Най-страшните трагедии се случват от най-елементарните грешки - разсейване, малки превишения на скоростта. Най-опасно е, когато човекът свикне с малкото нарушение, все едно, че му се полага. Когато шофираме, сме със самочувствие на най-добрите водачи, но трябва да оставим резерв, да не караме с крайните си възможности, защото при нашето движение някой друг може да сбърка. Хората трябва да знаят, че това, което се говори по медиите, се отнася за тях - за тези, които не са пострадали. Жълтият картон на пътя са глобите, червеният картон са дърветата и останалите автомобили. Там няма пазарене.

- До какво ще доведат временните ограничения, въведени отскоро?

- Няма да има промяна, но има различни практики по света, от които да се учим. Например детето започва да се учи на 17 г. и докато навърши 18 г., участва в движението с придружител. Този придружител обикновено е родител. Когато навърши пълнолетие, младежът вече е направил доста километри и има известен опит. В Австрия в интервал от 3 до 9 месеца трябва да отидеш на полигон, на който изскачат внезапно препятствия. Те може да са под формата на водни струи, тоест колата ти влиза в мокър участък и започва да се върти като пумпал, докато не я удържиш. Това се прави на различни места из Европа.