Гениалният художник Генко Генков бил влюбен в Стоянка Мутафова
- Първата съпруга на твореца е била в “Белене”, а той чувства и говори за това нейно преживяване като свое
Гениалният художник Генко Генков е харесвал различни жени, между които и Стоянка Мутафова. Това казва пред “24 часа” кураторът Красимир Илиев, който заедно с колегите си Аделина Филева, Наташа Ноева и асистент-куратора Ана Топалова са отговорни за подобаващото отбелязване на 100 години от рождението на художника с две изложби - "Отвъд видимото" в СГХГ и "Търсене на образа" в галерия "Дечко Узунов".
“Градските легенди разказват, че след смъртта на нейния съпруг Нейчо Попов Генко е стоял пред балкона на актрисата и е призовавал нейното сърце да откликне на неговото - обяснява изкуствоведът. - Съответно й е подарявал и картини. В семейството е запазена последната от тях, но по определени причини ние дори не можахме да я заснемем, за да я включим в нашата книга за Генко. Получихме отказ.
И така Генко е смятал, че със Стоянка Мутафова са един за друг. Той с неговата ярост, тя с нейния талант да бъде язвителна от сцената жена, джаста-праста, която не търпи нюанси на цветовете. Огън с огън, представяте ли си?! Това е невъзможно, може да се получи само пожар.”
Илиев разяснява, че героите в портретите на художника са предимно жени, а измежду тях много често той рисува майка си.
“Сред най-ранните му рисунки и акварели има два портрета на неговата спяща майка, които са много интересни. Тогава той е рисувал съвършено вярно анатомично, въпреки че все още не е имал никакво художествено образование – коментира кураторът. – Тези портрети показват едно изключително майсторство. Неслучайно неговият съгражданин Димитър Аврамов си спомня, че са го смятали за вундеркинд. После той се освобождава от тези академични умения на вярната и точка рисунка.
Първият портрет на Гертруда, негова приятелка тогава, който ние сме изложили, показва много необичаен поглед към отсрещния човек. Той я е нарисувал без очи. Като че ли е сляпа. Това може да се тълкува по различни начини. Все пак тя е германка и живее в среда почти без да знае български език. Генко има изострено чувство към това да показва неща и да скрива други. В последния портрет на неговата майка, който рисува година преди смъртта си, виждаме пък една много свирепа жена, брутално властна. Нещо, което е завоалирано в предишните нейни портрети.”
Отношението на твореца към жените е прямо. Така, когато рисува своята любовница Мика Йотова, той разкрива цялата ярост на техните отношения.
“Имаме два такива портрета, които по различен начин изобразяват драмата помежду им и това, че са били по ръба на скандала. Страшна, яростна експресия – казва Илиев. – Тогава той вече е женен за Гертруда и прескача ту вкъщи при нея, ту живее с Мика. Това нервно живеене му помага да бъде себе си, да бъде човек, който не се съобразява с никакви чужди норми. После, когато той най-накрая намира пристан в обятията на Венета, последната му съпруга, вече е доста по-опитомен, укротен, не така буен. Което, от една страна, е добре за неговото здраве, а от друга – зле за неговото творчество. Той се чувства като риба във вода в средата на конфликта.”
Според Илиев художникът се препокрива със средновековната фигура на юродивия – човека, който не може да скрие истината, която според него е, макар това да го застрашава.
“Това е особено състояние на духа, което изключително малко хора притежават, което характеризира Генко като художник. Той не рисува това, което вижда, той рисува това, което смята, че е в структурата на видимото, отвъд видимото и над видимото. Това, което обикновено очите не виждат. И затова той говори това, което другите хора обикновено не говорят.”
Самият Генко казва във филма на режисьорката Боряна Пунчева: “Ако не се правех на идиот, щяха да ме убият в “Белене”.”
В същото време Красимир Илиев заедно с Борислав Скочев, автор на книгата “Концлагерът “Белене” 1949-1987”, полагат големи усилия, за да намерят документи за това дали художникът е бил там. Липсват заповеди за негово постъпване в концлагера.
“Не можахме да намерим доказателства. Истината е, че неговата жена Гертруда е била в Белене. Той сякаш преживява нейния опит като свой. В един момент стигнах до извода, че Генко казва истината и макар че физически не е бил в Белене, неговата любима е била, а той преживява нещата на другия човек все едно самият е преминал през тях.”
В ранните си работи (и в някои по-късни) Генков се подписва и много държи на името на баща си.
“Разбира се, това, че неговите родители са приели една идеология, която е съвършено чужда на самия него, защото той вижда ясно и прозира нейните глинени устои, го вбесява – обяснява Илиев. – Разкъсван е между любовта към семейството си и това, че вижда лъжата, в която неговите родители са участници – изкривяването на това, което той вижда като истина. Това е един от неговите драматични конфликти, които всъщност са в основата на неговата ярост, употреба на контрастни цветове, на червеното. Може да смятаме, че тези обстоятелства до голяма степен допринасят за неговата живопис такава, каквато е. Иначе той щеше да е един лиричен, нежен художник, каквито пейзажи виждаме в ранното му творчество. Бяхме изложили един натюрморт в едно нежно синьо-лилаво, неаполитанско жълто – лирична картина, към която той се е доближил, погледнал я е и е започнал да я надрасква с нож. И тази красота е станала още по-красива.”
Неговите първи рисунки и графични творби са изложени в галерия “Дечко Узунов”, защото той е бил ученик на Узунов в Художествената академия. Експозицията "Генко Генков. Търсене на образа" може да бъде видяна там до 10 септември.
Градските легенди разказват, че неговият талант е бил открит от професора и впоследствие е бил изключен от академията заради конфликт отново с него.
“Има много истории около големите артисти, които са фолклор - обяснява Аделина Филева, която е начело на кураторския екип. - Генков е кандидатствал както всички редовни студенти с изпит и е завършил редовно. Говори се за случка при някакво посещение в ателието на професора от голям дипломат, когато Генков - от млад невъздържан и директен, се е държал неприемливо. След което майка му отишла при Дечко Узунов, за да моли той да не бъде наказван, а професорът казал: “Всички художници сме луди, но вашият син прекали”.
Това казва легендата. Творците обикновено са нещо различно и затова може да простим тяхната ексцентричност.”
Ученическите творби на Генков, за съжаление, са запазени само през ксерокопия, а съдбата на оригиналите остава неясна за изкуствоведите.
Изкуствоведът Наташа Ноева посочва, че докато е следвал в общия курс в академията (1941-1943), за известно време е бил в Приложния отдел, специалност “Стенопис”. След това специализира живопис (1943-1948).
“В продължение на 11 години отсъства от художествената сцена, името му не се среща в списъците с автори в каталозите към общите художествени изложби, нито в пресата. Можем само да предполагаме какви са причините, но се знае, че е работил известно време като печатар и буквописец. Живял заедно с Гертруда в София, без да има жителство. Неговото първо участие в обща художествена изложба е в Юбилейната ОХИ през 1959 г.” Макар че приживе той прави свои самостоятелни, само юбилейни изложби, се оказва, че продуктивният творец е участвал в повечето общи художествени изложби и навсякъде дава свои творби.
Изложбата в СГХГ представя произведения на Генко Генков от периода 1949 – 2005: пейзажи, както и по малко известни на публиката жанрове, в които той работи - портрет, натюрморт, голо тяло.
Могат да се видят и творби, участвали в общите художествени изложби, които дават поглед върху историческия контекст и развоя на стиловите и жанровите тенденции в българското изкуство, както и възможност за датиране на творбите – много трудна, дори непосилна задача предвид неговата продуктивност и разноликост и факта, че художникът рядко е подписвал и датирал картините си. Свободата на духа, разкрепостеността в мисленето му и стремежът към експерименти, които го водят до края на живота му, го тласкат по едно и също време в много и различни посоки на пластични търсения, което създава усещането, че картините са от различни периоди. В експозицията са включени и някои от акварелните му пейзажи от самостоятелната изложба през 1966 г. на бул. “Руски” 6.
През годините Генко Генков се връща към сюжети и мотиви от по-ранния си период, но с различна интерпретация в пластическо отношение. А понякога създава творби, които отвеждат към монотипията. Такава е работата “Натюрморт с риби”, собственост на ХГ – Казанлък, с който художникът участва в първото издание на ОХИ “Интериор, портрет, натюрморт” през 1985-а, и една картина, частно притежание, където композиционните елементи са огледално разположени. Но колкото и да са близки, има отчетливи разлики, например появата на допълнителен елемент или елемент, който е по-разработен или видоизменен, в цветовете или във формата на платното. Има и други подобни случаи като морски пейзажи (“Пейзаж с лодки, първата половина на 1960; “Морски пейзаж – поглед към Несебър”, “Бряг” или в два пейзажа от 1966 с дървета, хълмове и къщи и др.
И макар да няма много оставени снимки на Генков през годините, той често се вглежда в себе си и ни оставя своите автопортрети.
“Предположихме, че една от много ранните рисунки на момче - рисувана, когато е бил на 13 г., е негов автопортрет с молив - казва Красимир Илиев. - Имаме със сигурност един негов автопортрет от академията, който е рисувал през 1946 година, който е в колекцията на Боян Райнов. След това имаме такъв с въглен от 1956-1957 г. на гърба, на който пише: “С Гертруда сме в “Белене”.
После имаме живописни негови автопортрети, когато вече съвършено забравя за приликата. Рисува един човек, който е все едно със съдрана кожа, погледнат отвътре. Един мъж, който не носи и отглас от неговите собствени черти, а с едно насечено в прави линии лице – понякога контрастни, понякога в хармония.
Повечето са в горещата, огнена гама. Това е начинът, по който той вижда нещата и себе си. Отвъд всичко, което очите долавят.”
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е