Тази сутрин по БНТ при Георги Любенов гледах репортаж за това как хора постоянно изхвърлят боклука си около Кюстендил. Отчаяни местни хора обясняваха как минавали коли, които спирали "хей зад онова завойче" и мятали каквото са събрали. Кметът на града е глобен (то жителите го плащат, не кметът) за три незаконни сметища, които обаче са образувани от същите тези хора (местни и приходящи).

И в главата ми отново изплува Англия и нейните села. Никъде, в нито един момент не видяхме боклук - ни на земята, ни вътре в нечий двор, ни в някоя рекичка. Какви хора са англичаните, та обичат чистотата, красотата, реда, усмивката, милото отношение, гостоприемството.

Попитах мъж, който грижовно вдигаше изсъхнали листенца, паднали на земята от великолепната му градина:

- Сър, наясно ли сте, че живеете в приказка?

- И още как! И тук всички се стараем всеки ден приказката да не се променя.

За селцето Тредингтън няма да дори да чуете - беше просто на пътя ни и понеже ни зашемети с дворове, покривчета и цветя - пряхме.

А къде са нашите приказки? Къде са нашите рекички и селски бари, пълни с бебета, кученца, патици и лебеди? Защо индийци, пакистанци, азиатци така милеят за английския порядък и ведрост, а ние, които сме на своя земя, ще се кордеем с кол със знаме, но под него всички са готови да оставят няколко тона свой личен отпадък? Какви хора сме, за да не искаме като нация поне да ни е чистичко? Кой политик е виновен за това? Кой ни научи да презираме земята си?

Аз не разбирам. Знам, че някои от нас в Англия проронихме сълзи - стояхме на безименни улици със строени отдавна домове и излъчване, което е заслуга на всеки стопанин на своя дом, а всичко наоколо бе заредено с покой, красота, аромати и доброта.

Затова и пътувахме до Англия почти един автобус приятели - нуждаехме се от добро, от ведрост, от красота.

От фейсбук