Специалисти: Основната посока и скорост на теченията са неблагоприятни за нашите брегове, но пък замърсителите се утаяват далеч от нас

“Епидемия от холера се разпространява сред руския военен персонал в Херсонска област и Крим след терористичната атака срещу ВЕЦ “Каховка”. Украинското партизанско движение “Атеш” в своя канал в Telegram на 17 юни съобщи и за няколко руски смъртни случая поради болестта, както и че множество окупатори със съмнения за опасната болест постъпват ежедневно във военните болници. “Подразделенията от Херсонското направление, разположени по Севернокримския канал, губят оперативни способности и се евакуират в тила за лечение”, се казва още в съобщението.

Тази информация няма независимо потвърждение, още повече че

Русия отказа достъп на ООН

до наводнените територии

на окупираната Херсонска област.

“Призоваваме руските власти да действат в съответствие със задълженията си към международното право”, съобщи в тази връзка Денис Браун, хуманитарен координатор за Украйна на световната организация за окупираните от Русия територии. В същото време министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко на свой ред алармира пред Би Би Си, че водите са замърсени 28 000 пъти над нормите и има опасност от епидемии. Световната здравна организация също съобщи, че болестите от водата са реален риск, който трябва да се вземе предвид. Особено след като водите са отнесли със себе си хиляди животински трупове, септични ями, сметища, както и гробищата в засегнатите райони.

Засега най-големият проблем е, че след пробива на язовирната стена на Каховската ВЕЦ във водата са попаднали много опасни вещества, които могат да причинят

огнища на холера,

хепатит, ботулизъм,

чревни инфекции и дори антракс. “Замърсената вода в Черно море бързо се движи на юг и в близко бъдеще може да достигне до съседните страни”, предупреди и директорът на Украинския национален център за морска екология Виктор Коморин по време на брифинг в Медийния център на Одеса. Експертът отбеляза, че ако замърсената сладководна маса достигне бреговете на Румъния и България, те ще претърпят същите промени в морската екосистема на Черно море като тези в акваторията на Одеса.

Влоши се и питейната вода в Одеса и има заплаха, че може да избухне и холера, която градът преживя преди 60 години. На сайта на Общинския съвет на пристанищния град излезе информация, че във водата на Черно море край града, като следствие от експлозията на язовир “Каховка”, е открита анаеробна бактерия, подобна на тази на холерата, който може да причини остри чревни инфекции. За късмет тя е от вида NAG от групата на Heiberg 1 - холероподобни вибриони, които не са преки

причинители на

страшната болест

Новините от Украйна предизвикаха безпокойство и в съседна Румъния. Според Observatornews.ro наводнените сметища, канализационни съоръжения, животновъдни ферми носят риск водите на Черно море да се превърнат в огнище на холера и други сериозни заболявания.

На този фон безпокойство предизвика новината за намерени три мъртви крави край нашето Черноморие. Първата бе открита на брега в община Царево още на 6 юни, тоест преди взрива на язовирната стена, така че няма как да е от наводнението в Украйна. Но за другите две, които бяха намерени край Черноморец, все пак съществува теоретична възможност

да са били пренесени

по морето

от наводнените области.

А и българските правителствени агенции съобщиха, че кравите нямат специалната маркировка на ушите си, каквато обикновено имат говедата в Европейския съюз.

Разстоянието между българските общини, където са изхвърлени кравите, и устието на река Днепър не е малко – 570 - 600 километра. Въпреки това, като се има предвид, че основното направление на теченията в западната част на Черно море е в посока обратна на часовниковата стрелка, от север на юг, едва ли такава опасност е за подценяване в по-дългосрочен план.

“Разбира се, че има опасност, въпросът е в какъв вид ще дойдат замърсителите, защото концентрацията на потенциално опасните от тях в течение на времето ще спада - коментира пред “24 часа - 168 истории” проф. д-р Димитър Трухчев, специалист по хидродинамика. - А в случая замърсителите са най-различни - представете си една огромна площ, наторена, в която има и септични ями и гробове на хора, както и издавени животни. Остава напълно открит въпросът за това време в какви хранителни вериги ще попадат и кога и как ще се върнат при нас, защото те не могат да останат скрити и без да окажат въздействие. Нормално е и да тръгнат епидемии в такава обстановка.

В тази връзка неприятно впечатление ми направи реакцията на министърката на туризма, която на журналистически въпрос веднага заяви: “Искат да компрометират сезона!”, вместо да каже, че в момента няма регистрирано нищо обезпокояващо, но опасността стои и те като държавна структура ще упражнят сериозен контрол. Разбира се, не трябва да се всява паника, но някакъв здрав разум трябва да има, защото това засяга всички хора. Неприятна е картината, а и много сложна. Трудно е да се прогнозира, тъй като не разполагаме с нужните математически модели, каквито отдавна се развиват както в ЕС, така и в Русия. За съжаление у нас няма много специалисти в тази област. Биолозите и химиците могат да кажат

доколко са опасни

замърсителите,

но теченията безспорно са един от факторите, защото те ги пренасят динамично.

Достатъчно е да си спомним за наводнението в Аспарухово, което е нищожно в сравнение със сегашното. При нас беше “залпово”, еднократно, докато в случая е много по-продължително и в много по-големи количества.”

Според специалиста, за да се прогнозира успешно, трябва да се вземат предвид различни фактори, както и процесите на дифузия. Оказва се, че посоката и скоростта на теченията са неблагоприятни за нас. Освен всичко, ако си представим замърсяването като петно на повърхността, то ще бъде носено и от вятъра, защото има друг вискозитет и различна динамика. “Основното черноморско течение е доста далече от брега, а покрай него има и каскада от по-малки вихри, които понякога се движат успоредно - така нареченото стоково течение, което се предизвиква точно от вливащите се реки - Днепър, Днестър, Южен Буг и Дунав - обяснява в тази връзка експертът. - И някъде към Калиакра едното, което е по-навътре в морето, и това, което е до брега, се съединяват и предизвикват конвергенция. Скромният ми опит показва, че от сливането на тези две течения край Калиакра, на около 50 м дълбочина по средата на шелфа, с инсталирани прибори сме регистрирали и по 2 м в сек., което е най-голямата скорост, измерена изобщо в Черно море. И ако мъртвите животни действително са достигнали Черноморец, което е доста далече, това означава, че се движат с доста голяма скорост.

Разбира се, при всяко едно попадане на замърсители в такъв вихър ще има някакъв спад на концентрацията заради разреждане, но за различните видове замърсители ще е различно. Проблемът е, че през цялото това време в морето всичко това ще бъде в хранителните вериги и контролът трябва да бъде много по-строг и по-продължителен. Трябва много дълго да се следи обстановката - поне два-три месеца, а вероятно и след това, защото става въпрос и за живите организми, за рибата, както и за мидите, които филтрират всичко.”

На фона на това микробиолозите успокояват, че има и

множество

положителни фактори,

които отдалечават пряката опасност от епидемии от холера.

“В Одеса изолираха холерни нетоксигенни вибриони, които ги има навсякъде, докато официално съобщение за случаи на холера няма - категоричен е проф. Тодор Кантарджиев, съветник по здравните въпроси на Столична община. - Вероятността от устието на Днепър такъв патоген да достигне по море до нашите териториални води е много ниска. Второ, устието на Днепър представлява огромна делта, където голяма част от органичните замърсители се утаяват. И трето - слънцегреенето не позволява размножаването на патогенни микроорганизми. Но все пак всяко наводнение, което е свързано и с отнасяне на фекалните ями и отходните води, носи рискове. Ако има съобщения за единични случаи на холера, в такава ситуация се действа по правила - вземат се мерки за почистване, прави се и пълна дезинфекция. Най-важен е контролът на водоснабдяването и личната хигиена.

При заболяването от холера е характерно обезводняването - до 30 - 40 л течности може да се отделят, което създава риск за живота на човека. Именно заради това трябва много бързо да се вземат мерки за оводняване - пиене на солиеви разтвори и системи за възстановяване на кръвния обем. Що се отнася до морските организми - от контактите, които имам с морски биолози у нас, знам, че те не са много уплашени. Разстоянието е голямо, сезонът е свързан с доста слънцегреене и водата от залива при Одеса се смесва с огромни количества морска вода.”

Според проф. Кантарджиев по-опасна е концентрацията в сухи сезони, когато притокът на сладка вода в морето е по-нисък. Докато сега, с големия приток от Дунав и рекордните валежи в Европа и на Балканите различните патогени, като холерния, се разреждат и остават в много малко количество.

“Няма сериозна опасност и защото освен всичко холерните ембриони имат един много силен бактериологичен враг - холерните бактериофаги. Те представляват

вируси, които

се размножават

във водата и ги убиват”, успокои още ученият.

От своя страна властите в Одеса вече забраниха на хората да ходят на плаж. Там специалисти от националния институт за морски изследвания вземат проби от брега, които се изследват най-вече за причинителя на опасната болест - Vibrio cholerae.

Причината е, че холерата е вековен спътник на човечеството и не само че досега е взела милиони жертви, а си остава глобална заплаха за човешкото здраве. През последните два века, откакто е изучена за първи път, продължават да възникват нови вирулентни щамове и се очаква те да продължат да се развиват и разпространяват. По целия свят тя е предимно с произход от крайбрежните региони или общности, които зависят от потоци, реки или други източници на непреработена вода. Пътищата на предаване включват консумация на заразена вода и морски храни. Регистрирани са общо седем пандемии от холера. Последната, която все още продължава, започва в Индонезия през 1961 г., достига Африканския континент през 1970 г. и Южна Америка през 1991 г. До 1994 г. на Американския континент са докладвани над 1 милион заразени и близо 10 000 смъртни случая. Последният случай от холера в България е регистриран през 1921 г.