Чувал съм за високопарен, за високомерен човек. Казват, че на турски език “тепигьоз” означавало точно това — да гледаш отвисоко на хората. Не е хубаво да си такъв, да ни пази Господ. А гьонсурат пък означавало дебелокож човек.

Хубави определения, няма що. Пък от другаде чух, че на гръцки език, наричали българите с почти медицинският и понятен за медиците термин “хондрокефал”. Означавало твърдоглав и упорит човек, с който не може да се излезе наглава. Дебелоглавец. Интересно наблюдение. Доста верно, сякаш.

Обаче 7 годишният син на моя племенник, в разговор с по-малкия си брат, разпалено спорели за някакъв човек, който бил “дълголуд”.

Ето това определение ме впечатли дълбоко, защото то според мен е определение не на един отделен човек, а на един цял народ. Естествено, като психиатър няма да правя диференциална диагноза, но верността на тази детска интуиция ме остави безмълвен.

Уви, става дума за нашият народ.

Дълголуд русофилски народ.

80%.

*От фейсбук