Павел Иванов: За ролята на Гунди качих 34 кг
За образа на легендарния футболист Павел Иванов се готви като спартанец няколко години и преборва най-вече себе си
Странен повик, вътрешен глас и интуиция пазеше мен и съпругата на Аспарухов да общуваме лично, признава актьорът
Да живееш мечтата си. В този сън гори в момента Павел Иванов, докато се труди на снимачната площадка на игралния “Гунди - легенда за любовта” в главната роля на легендарния Георги Аспарухов.
Много хора влагат сърцата си в този филм начело с продуцентите Андрей Арнаудов и Иван Христов, които отдавна се борят да върнат към живот на големия екран и по най-добрия начин един от най-обичаните българи. Сценарият на филма е дело на Емил Бонев, режисьор е Димитър Димитров, а зад камерата като главен оператор е Борис Славков.
Колко специален е този проект, този шанс и това изпитание разказва Павел Иванов в интервю за “24 часа-168 истории”.
- Как се преборихте за ролята на Георги Аспарухов във филма “Гунди - легенда за любовта”?
- За ролята на Аспарухов преборих най-вече себе си. Категорична цел за мен беше да бъда сигурен в това, че имам вярно усещане за неговия мироглед и да живея живота си по пример, зададен от него и неговата личност.
- Как се подготвихте за ролята?
- Търсих и опитах какво ли не, застанах честно и спокойно пред себе си и видях един 61-килограмов слаб човек, когото трябва да превърна в атлет от световна класа, какъвто е Аспарухов. Не оставайте с погрешни впечатления, киното е магия, измама, трикове, но и тази магия има своите лимити.
Затова бе наложително да посветя себе си в това да бъда готов за посрещането на предизвикателствата на големия терен. Скорост, сила, маневреност, отскок, експлозивност.
Признах си какво имам, мога и нося от юношеството си, което за късмет и щастие - бе преминало като неговото - в гонене на топката и играта, независимо каква е - футбол, баскетбол, волейбол... важното беше да е игра. Оцених способностите си и бързо след това описах недостатъците. Сигурният път към силата и издръжливостта беше да започна да катеря стълбицата на мускулната маса до неузнаваемост (95 кг), за да мога в последния момент, преди снимките на филма, да вляза и в режим на извайване (cut сесия, отслабване, почистване на логичните омазнителни грешки) до 85 кг.
Впоследствие започнах да манипулирам и режима си на хидратация, за да мога да контролирам работата си в обсега на 80 - 85-килограмовата телесна маса. Щом бях готов с това, веднага обърнах внимание на способностите си с футболната топка. Поставих доминанта цел пред себе си - да придобия максимално добри умения с топката.
- Някой помогна ли ви в процеса?
- С помощта на част от екипа на филма, а именно: режисьора Димитър Димитров, оператора Борис Славков и футболния консултант Станислав Ангелов - Пелето успяхме да направим така, че футболните ми способности да достигнат професионално ниво. Разбира се, магията на камерата и киното също допринесе много - при нас това се нарича “дубъл”, тоест - повторение, право на повторение, втори опит, втори шанс, опитване, докато не стане. Това накратко означава, че трябваше да стана максимално добър възможно най-бързо. Избрах логичния подход - топката беше навсякъде, където съм и аз - дори когато разхождам детето си, на работа, в магазина, под душа. 6 години сякаш бяха цял един живот чакане и подготовка, после ми се сториха малко. Споделям това дотук само и единствено защото искам моето дете да бъде информирано, дори и да се притесня да му споделя в личен разговор, когато порасне.
- Имахте ли разговори с неговата вдовица Величка Маркова, за да опознаете в дълбочина личността на Гунди?
- Странен повик, вътрешен глас и интуиция пазеше мен и съпругата на Аспарухов да общуваме лично.
Нашата кореспонденция винаги беше с посредник. Независимо какъв. Интернет пространството беше наш посредник, авторът на сценария - също често беше наш посредник, но никога лично. Веднъж, почти в полунощ, взирайки се в безбройни архивни кадри и снимки на Аспарухов, аз забелязах, макар ниското качество на изображението - медальон с интересна форма, закачен на врата му. Веднага, развълнуван, потърсих посредничеството на сценариста, за да ме свърже с Величка Маркова за информация откъде е, откога е, каква форма е имал, кога го е носил, защо. Комуникацията стана веднага - в същия този полунощен час, тя веднага откликна, но както ви казах - чрез посредник. Вероятно бяхме прави да избягваме тази среща помежду ни. Това ми даде възможност да запазя автентичността на образа и да го пресъздам през моята гледна точка. Няма да крия обаче, че когато дойде денят да се срещнем, а именно на първия снимачен ден на филма, съвсем очаквано от мен - цялата ми човешка същност се разтресе.
Бях дълбоко развълнуван. Видях в очите й същото.
Фактът, че работим заедно върху увековечаването на история, която е променяла и ще променя човешки животи, е привилегия и изключително емоционален процес.
- Какво е бил за вас Гунди, преди да влезете в обувките му?
- Винаги съм бил почитател на спорта. Футболът беше и продължава да е активна част от моя живот още от дете. Пораснах на такова място, на което спортните занимания бяха ежедневие.
Вечното ми убеждение е, че трябва да търсим вдъхновението в нашите личности, защото са близо до нас, носят нашата националност, можем да се припознаем в тях по-бързо, по-лесно, по-вдъхновяващо, живото-променящо. Избрах за мен тази личност да бъде българинът Георги Аспарухов. Мечтая и заспивам вечер с надеждата този филм да направи така, че и други хора да видят силата на неговите стойности и решения.
- Кой отбор подкрепяте?
- “Левски”!
- Какво мислите за “Левски” днес и има ли нужда отборът от своя съвременен Гунди?
- Ако можем да считаме, че с излизането на игралния филм за Гунди “Левски” ще получи и ще си припомни за своя Гунди, то тогава смятам, че това може да обедини и повлияе положително на отбора.
- Има ли днес у нас дефицит на личности като Аспарухов, които да дават криле на българския дух?
- Смятам, че имаме много такива личности. Ако имаме нужда от тях, просто трябва да ги потърсим.
- Как бихте описали към момента снимачния процес и работата на терен по лентата?
- В разгара на този снимачен процес установих за себе си, че това е начинът, по който аз искам да работя и вярвам, че това е единственият правилен и продуктивен начин това да се прави. Обожавам времето си, прекарано на снимачната площадка. Никога не съм се чувствал така в професионалния си живот и ме е страх от това дали някога ще се повтори. Чувството е опияняващо, желано и радостно, вдъхновен съм да работя до ръба на своите възможности и отвъд тях. Каква е тази необяснима сила, която тласка процеса в тази посока - вие ми кажете.
- Как оценявате партньорството си с Александра Свиленова, която играе Лита?
- Нямам нито един качествен суперлатив, който да бъде дори на йота коректен и адекватен на безупречната прецизност на партньорката ми във филма Александра Свиленова. Имам самочувствие и спокойствие, защото работя с най-добрите. Вярвам в отбора ни. Вярвам в това. Каквото и да се наложи да посрещнем - ще го направим като отбор.
- Кога и как решихте, че искате да бъдете актьор?
- Реших да стана актьор в ученическите си години, когато гледах гостуващи спектакли в родния ми град Русе, които бяха впечатляващи за мен. От този момент бях сигурен, че искам да се занимавам с това.
- На сцената или пред камерата ви е по-комфортно?
- Имам огромния късмет да играя много на сцената и пред камерата. И да се наслаждавам на тези два различни процеса. Това ми даде възможността да се запозная и овладея тайните на двете изкуства.
В този смисъл бих казал, че се чувствам еднакво комфортно и се наслаждавам на процеса.
- Кои са най-безценните уроци, които сте получили от Стефан Данаилов, чийто клас завършвате в НАТФИЗ?
- Ще спомена един от тях, който звучи съвсем кратко и ясно: “По-ведро!”
- Според вас кой е аналогът на Гунди, но в българското кино и театър - актьорът, чиято следа във времето е останала недостижима?
- Ламбо.
- Какво най-много обичате в България?
- Най-много в България обичам морето.
- Нетърпелив ли сте да гледате като зрител готовия “Гунди - легенда за любовта”, или се притеснявате от този момент?
- Преди нямах търпение филмът да стигне до своите зрители, сънувах и горях в това, сега е същото - дори засилено, но се появи и боязливостта от това, че за да излезе - то ние трябва да приключим снимките. Никак не ми се приключва.
- На какви реакции се надявате от публиката?
- Надявам се “Гунди - легенда за любовта” да докосне зрителите така, както мен самия. В заключение бих искал да ви кажа, че последното звено на създателите на този филм съм аз. Преди мен и по важност, и по стойност са целият екип. Те правят този филм, аз просто живея мечтата си и имам чистата проба късмет да бъда в техния отбор.
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е