Мая Бежанска: На 51 г. за нищо не съжалявам
От трети клас се влюбих в театъра. И после се качих на автобуса, кандидатствах и понеже бях резерва, си казах: “Не, не! Дори да не ме приемат, догодина се връщам пак”
На 19 май актрисата Мая Бежанска стана на 51 г., като отпразнува себе си на сцената с премиерата на моноспектакъла “Козата, която свири на акордеон”. Това е много скъп подарък за нея, защото с драматурга и режисьор на представлението Елин Рахнев разкриват пред публиката душата и крилете на истинската Мая чрез силата на поезията и безотказната самоирония. И така, както пее Едит Пиаф, Бежанска за нищо не съжалява, обръщайки се назад към своя живот и своите избори.
“Козата, която свири на акордеон” ще се играе на 23 юни в Theatro отсам канала в София, на 26 юни в Пловдив, а после ще обиколи летните сцени в цялата страна, като от есента ще се завърне в столицата.
- Вие ли сте в “Козата, която свири на акордеон”?
- Това съм аз - да. С Елин Рахнев отделихме много време, почти две години, в които се срещахме, споделяхме си и резултатът е този спектакъл. Двамата изразихме себе си - той през моята игра, аз през неговата поезия.
Това е една ретроспекция на моя път дотук. Взехме темата за артиста, който 25 години играе едно и също - влязъл е в едно лоно. И който е на една средна възраст и се обръща и си прави равносметка как, отдавайки се на едно нещо, е изгубил и пропилял много шансове и срещи.
Другата тема е за времето, в което живеем. Някога излизахме, бунтувахме се, споделяхме, а сега като че ли някак си се затворихме в себе си. Нещата минават покрай нас, а ние или изпадаме в депресии, или нямаме силата, волята, смелостта да излезем и да се заявим. Това е нашето поколение, което в мечтателството си от 90-те като че ли имаше вярата, че ще промени света, а всъщност се оказа, че ние този свят не можем да го променим.
И така, споделяме на сцената емоции на любов и приятелство през едни силни героини от миналото, които са инициирали промяна, като Жорж Санд - прокарала феминизма, Зелда Фицджералд, кралицата на джаза, Айседора Дънкан, която прави пробив в танцовия театър.
- Изтощително ли е да горите в половин дузина превъплъщения цели 75 минути?
- Много е интересно, защото в началото човек си казва, че сам на сцената ще му е тежко. Но е толкова зареждащо, когато си намериш трибуната, на която да изкажеш, изплачеш, изкрещиш себе си - това маха негатива от теб. Особено, когато достигне до публиката и всеки разпознае дори частичка от себе си, всъщност това ти дава криле и сила.
- Работата с Елин Рахнев какво е за вас?
- За мен е среща, нещо изключително. Това е от тези редки срещи, които се случват веднъж в живота. Да намериш човек, с когото да говорите на един език, да споделяте едни и същи мисли и чувства, в същото време - човек, от когото можеш да се учиш до безкрай.
- От колко време се познавате?
- От 90-те още. Ние бяхме една огромна група още по време на протестите - Илиян Симеонов, Колето Карамфилов, Елин Рахнев, Сашо Морфов. Една част, за съжаление, напуснаха този свят. Но това беше силна творческа група, която се събираше, мислеше, твореше, бунтуваше се и аз бях част от тази група. Непрекъснато бяхме заедно в КЕВА, по улиците и т.н. Заедно работехме много, тогава се появи и “Ку-ку”, “Каналето” и т.н.
Животът и след това си ни срещаше с Елин. Първият ни проект “Веселата карета” ни събра в театъра и тогава си казахме, че е време да направим нашия спектакъл. И той се случи. Този проект си имаше нужда от своето място, където да не ни натискат, да не се бърза, да може сам да си поеме посоката и да излезе, както го усещаме. Това стана в Пазарджишкия театър.
- Имали ли сте спорове по естетично-художествени въпроси с Рахнев?
- Не. Той себе си не нарича режисьор. Това е човек мечта. Всичко, което прави, го случва през актьора. Човек, толкова обичащ артиста и толкова вярващ, че един спектакъл се случва благодарение на артиста и на взаимната любов на екипа. Той следеше посоката, в която аз се движа, и така създаваше текста. Със сигурност той ми е давал най-голяма свобода. Все пак и двамата измислихме “Козата, която свири на акордеон”. В свободното ни въображение и работата след това.
- Трудно ли е да се свири на акордеон?
- Това е много личен спомен за мен. Като малка много исках да свиря на инструмент. И така баща ми един ден донесе един акордеон и ми каза: “Ето заповядай, давай!”.
Но някак не го разпознах, защото бях толкова мъничка, а той толкова голям. Изобщо не се преборвах, толкова ми беше трудно, защото почти не се виждах от този акордеон. Две години мъка и баща ми видя, че няма да стане. Но във времето ето че пак се върнах към мечтата да свиря на инструмент. Животът ме закара при този акордеон.
Гледах едно момиче - Вероника Тодорова, която се беше завърнала в Елхово от Германия, за да преподава на децата в Дебнево. Толкова вкусно разказваше за този инструмент, толкова красиво свиреше, че страшно ме вдъхнови с историята си. Написах й веднага във фейсбук, че се радвам, че съм я видяла. Тя ме покани на гости, видях, че е и родена на моята дата и си казах, че няма нищо случайно. Всъщност там ми беше и първата репетиция. С Елин отидохме на гости при Вероника, а тя денонощно ни свиреше. А един приятел пък ми даде акордеона на дядо си, за да му отворя душата.
Изобщо няма случайни неща.
Иначе идеята ни не беше такава - и тази коза не съществуваше, и този акордеон също, но във времето се появиха сами. И си казахме, че това е нашият спектакъл за нашия живот.
- Козата как се роди?
- Не мога да ви кажа как се роди козата, тя просто излезе. И пак не беше случайно, защото аз съм куклена актриса и цял живот има някакви животни около мен. Неведоми са пътищата Божи. Когато човек прави нещо с любов, се появяват и знаците, и всичко.
- Ще излезе ли моноспектакълът извън граница?
- Много искаме. Имахме разговор с Катя Костова, която разпространява българската култура в Германия, Виена. Надявам се, че ще излезе, защото мисля, че този спектакъл ще бъде любопитен и за хората извън България.
- Какво си пожелахте за вашия рожден ден, който отпразнувахте с премиерата?
- Винаги благодаря за всичко, което ми се е случило и случва, защото никак не е малко. Като да срещаш по пътя си съмишленици, с които да тъгувате и да се смеете заедно. Надявам се всички хора около мен да са здрави и дълго време да споделяме този живот.
- Поглеждайки назад, съжалявате ли за нещо, което сте пропуснали?
- Да, да имам три деца. Останах с едно. По пътя така се унесох. Това е единствено и с чувство за хумор го казвам. За нищо не съжалявам, всеки избор за времето си е бил там тогава, дори да е бил грешен, това е бил урок, който съм взела.
- Мислили ли сте, ако не бяхте станали актриса, по какъв път бихте поели?
- Нямаше как, защото аз от трети клас се влюбих в този театър и просто никога не съм поглеждала в никаква друга посока. Това беше моето. То си ме намери и докосна. Има хора, които като млади се лутат да намерят пътя. А аз просто се качих на автобуса, дойдох, кандидатствах и... понеже бях резерва, тогава имаше страшно много кандидати, си казах: “Не, не! Дори да не ме приемат, аз догодина се връщам пак”.
И във времето, когато човек се спира, задава си въпроса: “Това ли е?!” Винаги съм знаела отговора: “Да, това е моята любов”.
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е