По повод завистта и предизвикващите я награди мога да кажа следното: особено важна и на първо място стои осъзнатостта!

А именно - осъзнаването, че у всеки човек съществува завистта - като възможно състояние на душата. Не във всеки момент завиждаме, но във всеки момент бихме могли да започнем да завиждаме!

Завистта е като сърбежа - автономна е. Но този, който не осъзнава и поради това - отрича завистта си - той лесно може, без дори да подозира, да бъде завладян от нея! Той ще я нарече Справедливо възмущение или по някакъв друг, благовиден начин. И така - не е опасна завистта, а неосъзнатата и несанкционирана завист.

А по повод злословещите за някой преуспял човек - те обикновено са жертва на твърде ниската си себеоценка. Те не само че смятат (без напълно да го осъзнават), че злословието им няма да навреди особено, защото е твърде незначително и така те няма да са виновни за нараняването на човек, когото не познават (преуспелия), но и смятат себе си за толкова малки и анонимни, че не могат дори да си представят, че съдбата може да ги изправи очи в очи с този, за когото са злословили, с преуспелия. И тогава да им се наложи да обясняват поведението си.

*От фейсбук