Все пак, истинските градове са онези, които никога не сме посетили, но са по някакъв странен начин завинаги запечатани в нашето въображение. Градовете от нашите сънища. Всяка нощ се лутам из някой от тях, понякога се изгубвам, търся изход. Мисля, че вече съм бил там някога преди, знам пътя и отново тръгвам към грешния изход, където ме е заварил сънят ми, продължаващ от някой предишен. Вечната тревога за това дали си в правилния град, къде е изхода, къде ти е истинското място. Днеска се прибрах, след като поскитах няколко дни из дневните градове на света, които са достъпни. После се върнах у онова, което засега считам за свой град и свой дом. Копнежът по невидимите градове остава. Нощта е щедра.

*От фейсбук