Градинарят на британското посолство  стана Почетен член на Ордена на Британската империя

През далечната 1993 г. Валентин Въльовски решава да превърне детската си страст към градинарството в професия. Тогава вижда, че британското посолство в София търси нов служител да стопанисва емблематичната му градина. Явява се на интервю при съпругата на тогавашния посланик Ричард Томпсън. Три дни по-късно му се обаждат да го поканят да започне работа на изпитателен срок. И вече 30 г. това е неговият занаят.

За три десетилетия работа разположената в центъра на София резиденция го среща с много авторитетни личности. От сегашния британски министър на отбраната Джеймс Клевърли до покойния български посланик в Лондон Иван Станчов, Въльовски, който е от врачанското село Борован, помни много дипломати, минали през градините му. Определя ги като изключително земни хора, които винаги след приключване на служебните си задължения намирали време да си отдъхнат с кратка разходка по впечатляващите алеи на градината, а и да си поговорят с него.

Само преди няколко седмици крал Чарлз III удостои именно Въльовски с отличието “Почетен член на Ордена на Британската империя”. “Изненада, вълнение, гордост и най-вече признателност за любовта, грижата и всеотдайността, които посвещавам на тази градина неуморно вече цели 30 години” - така описва градинарят пред “24 часа” чувствата, които предизвикала наградата у него. Обяснението му защо е толкова посветен в службата си е просто: “Защото обичам тази професия”.

Животът го среща със самия крал Чарлз III два пъти - още докато той е престолонаследник. Веднъж през 1998 г., когато двамата засаждат дърво, и още веднъж - през 2003 г., когато тогавашният принц на Уелс отделя време специално да му благодари, че се грижи за неговото дръвче.

През ноември 1998 г., преди визитата на Чарлз в София, на Въльовски му било заръчано да намери орех, подходящ за засаждане в приказната градина на резиденцията. В една мрачна нощ, в която валяло като из ведро, Чарлз се появил, запознал се със семействата на всички служители и заедно с Въльовски излезли набързо в градината, за да засадят дръвчето. 25 години по-късно градинарят си спомня колко земен е бил принцът.

“Нямаше никаква суета в поведението му, нито дистанция в общуването

Обърна внимание на всички - дори и на децата ни”, разказва Въльовски.

Орехът все още се извисява в просторната софийска градина, която притежава перфектната комбинация от градска и провинциална среда. Мир, спокойствие и зеленина обгръщат пространството, приютило стотици събития през годините. Не липсва и симфонията на птичките, която се примесва с клаксона на някой изнервен шофьор на оживения бул. “Васил Левски”.

Впрочем историята на самата резиденция също си заслужава да бъде спомената. Строежът ѝ е започнал през далечната 1912 г., когато архитект Трифт Рийвел избрал мястото. Тогава то било в покрайнините на града. Той обаче нямал съмнение, че един ден триетажната сграда, представител на типичната английска архитектура, ще бъде разположена именно в сърцето на София. 

За Обединеното кралство е известно, че има специален афинитет към символиката на цветята. Това личи ясно и от поканите, които крал Чарлз III избра да разпрати за своята коронация на 6 май. В краищата ѝ са изобразени различни растения: нарцис, магарешки бодил, трилистна детелина и роза. Това са цветята, символи на нациите на Обединеното кралство. Нарцисът е цветето на Уелс, магарешкият бодил - на Шотландия, трилистната детелина - на Северна Ирландия, и розата - символ на Англия. Присъствието им на поканата е препратка към това, че

кралят ще бъде монарх и на четирите нации

Всяко едно растение е изобразено в групи от по три, което пък е скрита препратка към произхода на краля - той е третият с това име в рода си. Централно място в дизайна на поканата заема мотивът на Зеления човек - древна фигура от британския фолклор, символ на пролетта и възраждането. Тя е в чест на новото управление.

И докато Въльовски разсъждава над скритите послания, които крал Чарлз III кодира във всеки детайл на дълго подготвяната церемония, неусетно се появява въпросът: Ако цветята са толкова важна част от историята и културата на Обединеното кралство, то през далечната 1998 г. защо в резиденцията на посолството е било необходимо засаждането именно на орех?

Самият стопанин на градината казва, че си е задал този въпрос години по-късно. Тогава започва да се интересува повече от символиката на ореха. Стига до извода, че това дърво е защитено на територията на България. За да реши някой да отреже орех, той трябва да има не просто основателна причина, но и да потърси разрешение от властите. Така Въльовски си обяснява, че посаденото растение е символ до известна степен на вечност - създаване на история и на неприкосновеност.

След 30 години в професията градинарят се е научил да отделя внимание на детайла и на тези шифровани послания, в които е преплетен именно смисълът на житието. Пред “24 часа” той разказва и за тънкостите, които присъстват във всяка английска градина - например за тайното кътче за отдих, от което домакинът има изглед до цялото открито пространство, но то остава скрито от останалите. То се използва за усамотяване по време на светски събития или за воденето на важни разговори. Друг интересен похват е и оформянето на вълнообразна, а не права линия, която да отделя цветята от тревната площ. Така се създавало усещане за простор.

Тънкостите в този занаят са много, посочва Въльовски, а стопанисването на толкова голяма градина не е никак лесна задача. Това, което държи градинарят във форма и му помага винаги да измисля нови креативни идеи за емблематичния облик на градината, са именно любовта и всеотдайността му към професията, но също и към растенията.