Най-големите проблеми на българските правителствата са “за” или “против” Русия и кой е виновен за войните

Князът или царят връчва мандат на опозицията, тя организира изборите и ги печели

Няма да има проблем, ако е като в Гърция - първият е длъжен по конституция да състави кабинет, дори да има с 1 депутат повече

Сънародниците ни са ставали свидетели на какво ли не в управлението в края на XIX и началото на XX век - убити депутати, министри, арести на политици и преврати, но не и на подобна патова ситуация като днешната, в която не може да се избере правителство.

Защо това никога не се е случвало, въпреки хаоса, в който е била страната - участието в няколко войни и нестабилните политически нрави?

Принципът на съставяне на кабинет е бил съвършено различен. Преди повече от 100 години действа Търновската конституция, според която князът, а след обявяването на независимостта през 1908 г. царят връчва мандат. Обикновено избира лидера на опозицията. Нещо като сегашното служебно правителство, но съставено от определена партия.

То организира изборите и

най-често формацията,

чийто водач е премиер,

ги печели.

След преврата на 9 септември 1944 г. този начин на управление е заклеймен. “Въведоха понятието “личен режим”, защото князът посочва служебен кабинет - коментира проф. Методиев. - Комунистическата пропаганда обвини Фердинанд, че е упражнявал еднолично властта, което не е вярно. И тогава, и сега обаче имаме един и същи проблем - дали временният Министерски съвет трябва да провежда изборите, или загубилият вече доверие редовен МС. Тогава е било практика да има служебни правителства, въпреки че един от най-големите български юристи Александър Гиргинов обоснова през 1907 г. в книгата си “Парламентаризмът и поемането на властта”, че това не е най-добрият вариант.”

Кабинетите обаче рядко са

се задържали за повече от

няколко месеца на власт.

Най-стабилни и съставени с лекота са тези на Стефан Стамболов и Константин Стоилов. Първият печели изборите през 1887 г. и всички депутати в парламента са от неговата Народнолиберална партия. Вероятно това е една от причините да управлява рекордните за времето си 7 години. Печели два пъти изборите.

До голяма степен крайният резултат се формира от противопоставянето на про- и антируски настроени избиратели. В първия си мандат, след като Русия е обявила избора на Фердинанд за княз за незаконен, Стамболов съставя много широко правителство. Вътре има отявлени русофоби като него самия и по-умерени като Константин Стоилов (тогава правосъден министър). Ето какво публикува министър-председателят във в. “Свобода”:

“Мнозина у нас живяха до скоро време с твърдото убеждение, че нашият народ трябваше да очаква добро от Русия, но от 6 септември миналата година всеки разбра доколко тя е била искрено (разположена) в благопожеланията си спрямо нашата страна. От този знаменит ден - 6 септември, се забелязва постоянно, че политиката на руското правителство е устремена против нашата независимост и самостоятелност.”

По време на управлението на Стамболов повечето русофили са в чужбина, най-вече в Русия - Драган Цанков, Иван Вазов, Рашко и Михаил Маджарови, братята Стефан, Никола и Илия Бобчеви.

След това е назначено

по-умереното антируско

правителство на

Константин Стоилов.

Той е на министър-председателското място в продължение на 5 години. И също като Стамболов печели два пъти изборите и премиерския пост.

Това обаче не се случва на други техни предшественици или наследници. Даже напротив - има обратни рекорди на управлявали само за няколко дни министър-председатели. Обикновено при определени специфики. Например

когато през 1907 г. убиват

Димитър Петков.

За 4 дни го наследява външният министър Димитър Станчов, а после председателят на парламента Петър Гудев. Той остава премиер в продължение на 10 месеца. И тримата обаче са от една и съща формация и драма с избора им няма.

Най-безоблачно са се

съставяли кабинетите при

Тодор Живков - без вакуум,

всички искат да бъдат избрани от Първия и се подчиняват на решенията му, шегуват се специалистите. Печелят различни лобита в БКП. За власт са се борили вътре в нея.

В по-ново време Сергей Станишев в продължение на 54 дни след изборите през 2005 г. бе в неведение ще оглави ли Министерски съвет. Тогава обаче президентът Георги Първанов сглоби тройната коалиция, защото и НДСВ искаше да управлява.

Изцяло еднаква ситуация в историята не може да се случи. Днешната до голяма степен се дължи на презумпцията в законодателните текстове, че всяка формация се бори да вземе властта. Но сега сме свидетели на нежелание на партиите да поемат изпълнителната власт. Не само класиралите се на първите две места коалиции, но и набиращата скорост “Възраждане” също не би искала да грабне горещия картоф.

Има няколко ключови въпроса, с които бъдещото правителство трябва да се справи - влизането на България в Шенгенската система, одобряването на Плана за възстановяване и устойчивост и приемането ни в еврозоната. Както и да предложи бюджет за текущата година. Всичко това са фактори на невъзможност да се състави стабилен кабинет. Както и фактът, че нито една формация няма достатъчно голямо мнозинство, за да наложи своята програма.

Ако конституцията задължаваше спечелилия изборите лидер да състави кабинет, такъв проблем нямаше да има. Така е в Гърция - дори с един глас повече съответната партия получава правото да сформира правителство и да управлява.

Нашето законодателство е оставило този вакуум. Вероятно защото през 1990 г., когато са гласували тези текстове, никой не си е представял патовата ситуация, в която се намираме днес. Преди 33 г. семейства се развеждаха заради политическите си пристрастия и едва ли им е хрумвало, че може първата и втората партия да са с толкова малко депутати, че да не могат да направят правителство в коалиция с някоя по-малка.

Не трябва да забравяме

още една причина -

местните избори наесен.

Партиите не желаят да влязат в коалиция точно сега, защото ще им е трудно да печелят избиратели, ако са в управленска коалиция. Хората ще ги възприемат като еднакви. А това не се харесва на централите, защото няма как избирателите да разграничат кандидатите им. Дори и обаче да се състави някакво правителство за определен срок или експертно, то няма как да е стабилно и устойчиво. Пред него ще стои и още един важен въпрос - случващото се в Украйна и нашата военна помощ за нападнатата страна.

Точно около участието ни във войни или заради разделението на русофили и русофоби са били най-големите проблеми в исторически план пред българските правителства.

В навечерието на

военните конфликти,

когато се подписват съюзнически договори с определени условия, или в края им, когато България е на губещата страна.

Преди бойните действия управляващите трябва да наложат своите разбирания с кого да бъдем в коалиция. Такъв е случаят с премиера Иван Евстратиев Гешов през 1912 г., който прави Балканския съюз и България влиза в Балканската война. Русия играе водеща роля като “кръстница”, коментират историци. Тя събира всички балкански национални държави в обща битка срещу Османската империя. До последно са смятали, че Москва е добронамерена към България. Против това решение е била либералната опозиция.

Но проблеми при съставяне на правителството не е имало. То е назначено от цар Фердинанд и получава огромна подкрепа от 352-ма от общо 414 депутати. Зад него са Народната и Прогресивно-либералната партия. За да избегне контрола на Народното събрание, мнозинството изменя чл. 17 от Търновската конституция и позволява на монарха и правителството да сключват тайни договори. Така се стига до Балканската война. След края ѝ, 15 дни преди началото на Междусъюзническата Фердинанд прекратява мандата на Гешов и издига Стоян Данев от същата коалиция, който се задържа едва 33 дни на премиерския пост.

Луфт няма дори, след като България е разгромена от съюзническите сили и настъпва Първата национална катастрофа. Царят връчва новия мандат на опозицията в лицето на Васил Радославов, последователен русофоб. Неслучайно през 1914 - 1915 г. в дипломатическите

доклади от София

до Санкт Петербург

се споменава, че единственият начин България да бъде привлечена към Антантата, е “да се свали ужасното прогерманско правителство на Радославов”, разказват специалисти.

Той обаче не успява да се задържи на власт, тъй като е принуден да предприеме непопулярни мерки. Сключва мирен договор със съседите, като Одринска Тракия се връща на Османската империя, а България трябва да плати 780 милиона златни франка на бившите си съюзници. Всичко това води до промяна в конфигурацията в парламента и радославистите губят позиции на изборите през ноември същата година. Но Фердинанд е на тяхна страна и въпреки настроенията през декември отново възлага мандат на Васил Радославов.

Но това не му носи късмет. По време на управлението на либерала страната ни влиза в Първата световна война, след като сключва голям заем за оръжие и за настаняването на над 200 000 бежанци от Македония и Източна Тракия.

Обвързването с Германия

става чрез финансова

помощ в размер на 500

милиона златни марки

и обещание за национално обединение - мечта на няколко поколения българи. Но вместо това страната ни бива победена заедно със съюзниците си и идва Втората национална катастрофа.

Когато свършват Балканските и Първата световна война, моментът е деликатен и политиците са се опасявали да не станат жертва на народния гняв. Не са искали да им се припише вина нито за репарациите, които се изплащат, нито за откъсването на територии от страната. На тези теми българинът е особено чувствителен.

Това важи и за 1913-а, и за 1918 г. 17 дни след капитулацията на Германия правителството на Александър Малинов се сменя с това на Теодор Теодоров. Първият е премиер на коалиция от 6 партии и подава оставка, когато Румъния окупира Южна Добруджа, а вторият застава начело на съюз от 5 формации.

Целта на Теодоров е “да работи за общото закрепване на реда и спокойствието в страната и за безпрепятственото и благополучно изваждане на страната от примирието към окончателния и благодатен мир”, както заявява пред Народното събрание.

Но най-големият проблем възниква на следващата година -

кой да подпише

неблагоприятния за

България Ньойски договор

през ноември 1919 г., който е съставен без българско участие. На изборите през август най-много места - 77, вземат земеделците. Но те не стигат на Александър Стамболийски, затова сключва коалиция с Народната и Прогресивно-либералната партия. Външен министър е Михаил Маджаров от Народната партия, но той не желае да положи подписа си под примирието. Затова във Франция заминава Александър Стамболийски. Веднага след встъпването си в длъжност земеделецът прокарва Закон за съдене на виновниците за Втората национална катастрофа и арестува министри от прогерманския кабинет на Васил Радославов.

След убийството му Търновската конституция е суспендирана и до 1931 г. правителствата се съставят от извършилите преврата на 9 юни 1923 г. от Демократическия сговор. Няма коалиция, няма политически преговори за кабинет. А през 1934 г., когато е следващият - Деветнайсетомайски преврат, партиите са забранени. Така преговори за Министерски съвет по подразбиране няма.

Но преди да се стигне до този момент, хората са гласували доверие на премиера, получил от монарха мандат за служебно правителство.

“Не са знаели какви са нагласите. Нямало е развити мрежи за изследване. Избирателите са се доверявали на силни фигури - всички без изключение са в първата редица на най-добрите европейски политици.

В това отношение днес имаме проблем - ако сравняваме министър-председателите от края на XIX и началото на XX век, то не е в полза на сегашната ситуация”, категоричен е проф. Веселин Методиев.