Страхът от смъртта пречи на ГЕРБ и ПП да се вземат

Какво пречи на двете големи партии да открият парламента ли? Страхът от смъртта. Те са като мъжки богомолки – я са се съвкупили, я са ги изяли женските.

Коалицията е на смърт, подобна за ПП. Нейният електорат е млад и вярва в победата, а тази вяра е като първа любов. ПП обеща да изчегърта дъртаците от властта, да ги махне, да ги задраска и накрая да дръпне синджирчето на казанчето. Е, как младият избирател ще понесе да ги съзре в прегръдка? То е все едно да видиш гимназиалното си гадже под венчило с дядо ти. Край, отврат и терминал 2.

Разбира се, степента на отвращението зависи от това кой е отгоре,

т. е. с чий мандат ще стане заверата. Ако например венчилото стане с първия мандат, огорчението ще е максимално. Тогава ПП ще загуби поне 60-80 на сто от електората си. Но ако стане с втория мандат, пиарите ще го представят като победа. Ние не отстъпихме, те клекнаха. Тогава загубата на електорат може да се ограничи до 30-40 на сто, но и толкова е достатъчно, за да извади партията от голямата игра при следващите избори. А те зачестиха напоследък и точно това е проблемът – политическото време се ускори поне десетократно, а това скъсява жизнения цикъл на партиите. Те вече виждат смъртта без бинокъл и това ги натоварва психически.

Тенденцията при ПП вече е низходяща. Ако махнем избирателите на ДБ, вероятно е не повече от 16 процента. Слезе ли до 10 пункта, губи шансовете си за промяна и става ненужна както за младите идеалисти, така и на спонсорите си, а и на посолствата, които и да са те. И край, днес я има – утре я няма. Значи на всяка цена трябва да си опази процентите, да не дава косъм да падне от тях.

Прегръдката крие смъртна опасност и за ГЕРБ,

с тази разлика, че нейният електорат ще прояви повече разбиране. Проблемът при него е, че е твърде адаптивен. Огромната му част се мотивира от заетостта си в различните администрации. Ако утре дойде ново началство, чиновниците ще вдигат кръвното 2-3 дни и ако не ги уволнят, ще се успокоят и ще се адаптират към новата повеля. Те свикнаха да се променят според промените.

Разбира се, при коалицията една част от чиновниците ще бъдат уволнени, но това няма да запази верността им към ГЕРБ. Нищо чудно те да се окажат най-недоволните. Ние дадохме на Бойко победата, ще кажат те, а той ни предаде! И каква стана тя? Гласуваш за Бойко – получаваш Киро!

Да кажем, че ако коалицията стане с първия мандат, ГЕРБ ще загуби съвсем малко, не повече от 10 на сто от електората, при следващите избори. При коалиция с втория мандат – около 30 на сто. Но и толкова не може да си позволи, защото отдолу напира “Възраждане”. Ами ако на следващите избори тази партия вземе първенството?

Уви,

и за възрожденците коалирането с тези “американски подлоги” е смъртоподобно

А с ДПС е недопустимо, все едно да си вземеш кобра в пазвата. За БСП не съм забелязал каква е нагласата, но “Възраждане” се ситуира като дяснолибертарианска партия. Значи двете с БСП ще са като материя и антиматерия. Ще се чуе едно “бум” и светът ще изчезне.

Майтапът настрана, но “Възраждане” възприе такава героическа реторика, че вече никога няма да може да приземи самолета. Да, рано или късно тя вероятно ще излезе на първо място, но никога няма сама да има 121 мандата. Системата пуска във властта само групи, индивиди не пуска. Когато “Възраждане” спечели 30 на сто от вота, другата едра партия гарантирано ще е натовска. Как тогава ще мине под венчилото с нея? Ще се спихне много по-бързо, отколкото “Атака” или НФСБ, защото, както казах по-горе, политическото време се ускори. Днешният избирател се разочарова светкавично.

Именно страхът от смъртта принуди водещите две партии тази седмица

да сложат демократичната каруца пред либералното магаре

За да изберат председател и изобщо да конституират новия парламент, те първо трябва да се подпишат с кръв, че ще приемат дадени закони. Първо законите, после законодателя.

Но част от тези закони не са какви да е, а променят конституцията. Значи първо да се разберем за Велико народно събрание и каквото то ще реши – и чак после ще се съгласим да има обикновен парламент.

Все едно двама млади да не си консумират брака, преди да се разберат каква ще е професията на внучето.

Как партиите се докараха до този абсурд? Тепърва ще се пишат дисертации и не само историко-политически, но и паталого-психологически. Ако партиите бяха хора, отдавна да са настанени в Карлуково и да пият чай с бром, докато белите престилки подготвят апарата за шокова терапия.

Родната политика стана като хибрид между “Параграф 22” с “Полет над кукувиче гнездо”

Двете водещи партии имат абсолютно еднакви обявени цели, еднакви идеологии, а отказват да открият парламента дори! И двете са уж евроатлантици, и двете са либерални, и двете рапортуват на Чичо Сам. Е, тогава каква им е белята?

Представете си двама души да си обявят дуел с пищови, защото не могат да се разберат кой повече обича Исуса Христа. Веднага ще им сложат усмирителни ризи.

Това трябва да влезе в учебниците като клиничен пример на партийно-листовото умопобъркване. Не знам как да се нарече – политическа шизофрения, парламентарна циклофрения или селска щръклица, но очевидно е, че тази избирателна система води до сериозни отклонения в умовете на политиците. Те губят усещане за реалността, не знаят къде се намират и пред очите им връхлитат влакове, налитат демони и кикимори огласят пространството със зловещо кикотене.

Имайте милост, дайте да ги излекуваме!