За първи път изборите са спечелени не от действащите управляващи. Скандали за гешефти тресат предишния кабинет - първото правителство на Рачо Петров, чийто живот е едва 39 дни.

Но има нещо друго - изпълнителната власт според Търновската конституция принадлежи на княза (царя) и той решава кого да посочи. Александър Батенберг, пък и Фердинанд Сакс Кобург са се съобразявали с реалностите.

В края на XIX и началото на XX век схемата за създаване на правителство и парламентарно мнозинство се е различавала съществено от днешната. Според действащата тогава Търновска конституция

князът, или по-късно

царят, сам решава на

кого ще връчи мандат.

Обикновено когато забележи, че правителството се е компрометирало или вече не се ползва с достатъчно доверие, монархът вика лидера на главната опозиционна партия или друг неин представител по своя преценка и му възлага правителство. След това новият премиер и кабинет организират парламентарни избори и почти без изключение печелят мнозинство и продължават да управляват. До следващия срив, който не закъснява. Рядко някоя партия държи властта повече от няколко месеца.

За разлика от днешното законово положение Търновската конституция не изисква председател да се избере на първото заседание. Препирните започват, когато приключва периодът на еднопартийните мнозинства. 1899-а е последната година с еднопартийно правителство. После идва ред на коалициите, обяснява и проф. Веселин Методиев. Но и в единия, и в другия случай са избирали хора с голям обществен авторитет, а това, което се случва днес, показва, че нямаме отношение към авторитетите, допълни професорът историк.

Историята помни рекордно кратки мандати - например Никола Сукнаров, който има общо 19 дни на почетния пост - от 29 ноември до 18 декември 1880 г. Георги Живков, който в два последователни парламента има общо 19 дни на трибуната. В крайна сметка на него общо му се събират повече, защото след това има и трети мандат за още 8 месеца.

Но честа практика е била този, който бие звънеца, да е там за по 2 месеца.

Позицията на председателя на парламента е била важна не само защото води заседанията, но и защото приема указа на княза (а след 1908 г. на царя) за съставяне на правителство. Това де факто е връчване на мандат, както бихме казали днес.

Случвало се е самият той да стане премиер - например Петко Каравелов през 1881 г. и 1884 г. Той изкарва в Министерския съвет 8 години и половина, докато

на трибуната в НС е едва 42

дни за три различни състава.

Стефан Стамболов е начело на парламента 2 г., а на кабинета – близо 7 г.

Издигането и на двамата не е случайно. Царят се е съобразявал с настроенията в мнозинството и е давал мандата на шефа на най-многобройната партия. Рядко на втория или третия човек в йерархията й.

Но правителствата са се задържали за кратко. С изключение на имена като Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Димитър Петков, Васил Радославов и Александър Стамболийски. Интересното е, че

статистиката за тяхното

пребиваване на поста

се води в дни, а не в

месеци или години.