За мен вярата е нещо лично. Което всеки или носи в себе си, или не. Независимо от конкретната форма на религиозна принадлежност.

Вярата не може да бъде дефинирана. Или я има, или не. Истинската вяра не подлежи на определения. А и не търси такива.

Вярата е онова невидимо присъствие, което ни подкрепя, помага, води, напътства. Вярата ни учи на други недефинируеми идеи като смелост, уважение, преклонение, любов, саможертва. А липсата на вяра често води до страх, снишаване, предателство, подлост...

Вярата просто съществува. Хората, които я имат, знаят това много добре. Усещат го много силно.

Вярата по някакъв странен начин е нещо до нас и нещо в нас. Едновременно.

Вярата не е дума, не е ритуал, не е сграда, не е конкретен служител на църква. Понякога тя е и това. Но и много отвъд. Вярата е в душата. Вярата определя душата. Двете май съществуват само заедно и няма как да се отделят.

Вярата е мъничката светлинка, която ни остава, когато ужасът, безумието и кошмарът на злото по света заплашва да ни залее.

Вярата не е очакване някоя висша сила да направи нещо за теб. А личното желание да направиш нещо за някой друг.

Вярата не е еднократно избухване на религиозен екстаз. А ежедневното даряване на малко добро.

Вярата не е да наказваш в името на своя Бог, или да сееш насилие. Вярата е да даряваш любов и да помагаш на другите.

Вярата е готовност за саможертва. Вярата е самата саможертва. Помним и славим хората, които са се жертвали за другите, за каузи, за идеи, за свобода. Саможертвата ги прави безсмъртни. Докато липсата на вяра и снишаването ни обрича на забвение.

Днес само мога да споделя късче от моята вяра. Но не като яйца, икони, зайчета, мечета, козунаци, свещи, църкви и т.н. А като убеденост. Че ще намерим правилния път. Че ще преодолеем кризите. Че ще построим едно по-добро бъдеше. Няма как да не го направим, следващите поколения го очакват от нас. Не може да ги предадем. Нямаме това право.

Вземете това късче вяра, посадете го в душата си и го развийте. Направете добро, помогнете на бедстващ, протегнете ръка, станете доброволец, дарете храна, труд, време, протестирайте срещу диктаторите и купените политици, изобщо направете нещо малко, с което да направите света по-хубав. А след това дайте и вие късче вяра. За да има за другите. И да се предава. Откъснете парченце от вашата вяра и го подарете.

Това е нашата саможертва. Това е нашето изкупление. Това е нашият Великден.

От Фейсбук.