Днес има около 30 хижи, хотели, почивни станции и заслони, но голяма част от тях не работят. Първата, която е построена, е хижа “Алеко”. Догодина ще стане на 100 години. Тя е отправна точка за покоряването на първенеца. Идеята за метеостанцията на Черни връх пък е лансирана още през 1905 г. от австрийски и германски метеоролози, но е завършена през 1935 г. Осветена е на 27 ноември в сняг, скреж и мразовит вятър. Студът обаче не плаши близо тристата присъстващи ентусиасти. Точно колкото е групата на Алеко Константинов през 1895 г. при първото масово изкачване на върха.

Виенският геолог Фердинанд фон Хохщетер пише: “София и Витоша са неразделни приблизително така, както са Неапол и Везувий”, но предимството на нашата планина е, че не е действащ вулкан. Тя е формирала днешния си вид преди около 80 милиона години.

Преди това на нейно място е имало море, в което са се отлагали пясък, варовик и глина. В същото време сеизмичните вълни са допринасяли за промяната на терена.

Земните пластове са се нагъвали, притискали и разцепвали. И до днес София е един от най-силно земетръсните райони на България. Преди между 66 и 100 милиона години е началото на засилена вулканична дейност. Лавата се е изливала под морското равнище. Земната повърхност е започнала да се издига и така се е оформило ядро от сиенитов плутон, което тогава попада под морето. След още хиляди години то се изтласква нагоре - особено в югоизточните части, където се намират високите върхове на Витоша.

По своята форма планината

прилича на купол и така се

различава от Рила, Пирин,

Стара планина и Родопите. Има почти еднакви размери по дължина - 23 км, и ширина - 18 км. Правена е и снимка на Витоша от Космоса. От тази височина изглежда като съставена от няколко концентрични плата едно под друго. Най-горното тръгва от хижа “Алеко” и стига до “Кумата”. Най-долу са торфищата и мочурищата, които захранват витошките реки - Перловската, Боянската и Владайската.