Руските служби измъкват от ресторант Еван Гершкович с пуловер на главата още около 16 часа на 29 март

Mобилният му телефон вече не звънеше. Беше изненадващо изключен. Последният път, когато журналистите на The Wall Street Journal установяват връзка с Еван Гершкович, е в сряда (29 март), малко преди 16 часа. Тогава кореспондентът влязъл да хапне в стекхаус в руския град Екатеринбург. Това било второто пътуване на журналиста до Русия за месец.

Около обяд колега му написал съобщение: "Здравей, приятелю, успех днес". Междувременно Еван писал на един от най-добрите си приятели, Пьотър Зауер, как ще се справи "Арсенал", футболният отбор, който и двамата страстно подкрепяли от детинство. Зауер, който е репортер на "Гардиън" по руските въпроси, отвърнал: "Дали Габриел Жезус най-накрая е готов да започне първия си мач след контузия?" Отговорът на Еван обаче така и не дошъл. Телефонът му вече бил изключен.

На 30 март близките му и целият свят разбраха, че Еван Гершкович е задържан от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия по подозрение, че е опитал да получи секретна информация за дейността на едно от предприятията на руския военнопромишлен комплекс. Руското външно министерство съобщи, че той е хванат на местопрестъплението и е използвал журналистическия си статут като прикритие за незаконни действия, квалифицирани като шпионаж в полза на американското правителство.

Обвиненията срещу него са сериозни и го заплашват 20 години затвор. Гершкович се превърна в първия американски журналист, задържан в Русия по обвинения в шпионаж след Студената война. The Wall Street Journal категорично отрече нападките. Президентът на САЩ Джо Байдън и новинарски организации по света се присъединиха към вестника в призива за незабавното освобождаване на Гершкович.

Подробностите около доказателствата за шпионаж се пазят в тайна от ФСБ. Единствените снимки на Еван показват как го измъкват от микробус в московския затвор "Лефортово". В някои доклади се посочва, че пуловерът му е бил издърпан през главата му, докато е бил извеждан от ресторанта от агенти на ФСБ, за да се прикрие лицето му и да се забави новината за ареста.

Неговите колеги смятат, че шпионажът е само претекст той да бъде задържан, за да може да бъде разменен за някой руснак, лежащ в американски затвор.

Оказва се, че това е стара практика между САЩ и Русия да се пазарят за свои граждани - кога шпиони, кога най-обикновени хора. Вероятно и при Еван случаят е подобен, тъй като в американските затвори има немалко руснаци.

Един от тях е Роман Селезньов, който през 2017 г. беше осъден в Сиатъл за клониране на кредитни карти и получи 27 години лишаване от свобода. Строгостта на наказанието се дължи на факта, че според прокуратурата Селезньов е един от най-продуктивните в този бранш. Другият, за когото може да бъде разменен Гершкович, е финансовият измамник Александър Виник. За него се твърди, че през биткойн платформата BTC е изпрал милиарди долари от престъпни дейности. Възможно е руската държава да има интерес да го отърве. Третият вариант е 42-годишният бизнесмен Владислав Клюшин, който е свързан с Кремъл. Той бе арестуван през февруари за търгуване с информация, открадната от дигитални мрежи, чрез която е спечелил 90 млн. долара.

Колегите на Гершкович са убедени, че историята е точно такава и Еван ще бъде разменен с някой от тези престъпници. Никой, познавайки Евън, не вярва, че той е събирал секретна информация. "Той просто обича Русия - каза неговият колега от "Уолстрийт Джърнъл" Георги Кънчев. - Обича нейния език, хората в провинцията, с които часове наред си приказва, пънкарските групи и московските барове."

Еван Гершкович е син на родени в Съветския съюз еврейски изгнаници. Израства в Ню Джърси. През 2014 г. завършва Bowdoin College, училище за свободни изкуства в Мейн. През януари 2022 г. се присъединява към екипа на The Wall Street Journal, където отразява Русия, Украйна и други страни от бившия Съветски съюз. Последната му статия е посветена на разпадащата се икономика на Русия.

"Той не е предполагал, че ще бъде арестуван - посочва приятелят му Пьотър Зауер. - Също така никога не е бил наивен за рисковете, пред които е изправен. В туит миналото лято той написа: "Вече е редовна практика в репортажите за Русия да гледате хора, които познавате, и те да са заключени за години"."

Самият Еван пристига в руската столица година по-рано. Владеещ руски език, той напуска удобна работа в New York Times, за да изпълни дългогодишната си мечта - да работи като репортер в Москва. Подобно на много журналисти, Еван напуска Русия след избухването на войната в Украйна, като временно се установява в Лондон. Но през лятото се върнал. Искал да отразява всичко от вътрешността на страната.

"Еван вярваше, че е важно да заснеме живота на място, за да помогне на американците да разберат руската култура и политика толкова интимно, колкото той - споделя приятелката му Линда Кинстлър, зам.-редактор на The Dial. - Той искаше да пише за изчезващите езици на Русия и нейните местни култури, за затварянето на депата за отпадъци в Русия и влошаването на околната среда, за арестите на журналисти и дисиденти, дръзнали да говорят срещу режима. Става ми лошо, като си помисля, че в момента той изпитва същите условия, за които беше свикнал да докладва. Неговият арест е повече от просто посегателство срещу свободата на печата. Това е сигнал за тежката нова реалност, в която работи Русия, в която всички стари правила и норми вече не важат. Веднъж той ми написа: "100% бе правилно решението да дойда тук. Правя някои истории, с които се гордея". Нека се уверим, че името му няма да изчезне."