Инфлацията беше основна тема в тази кампания. Високите цени на основните продукти са кардинален проблем за повечето българи. В своето безсилие служебният кабинет обвини веригите за високите цени. Там хората ги виждат и пропагандата, че нещо се прави най-лесно се възприема.

Всъщност, моторът зад инфлацията са очакванията на производителите за пазарните цени - на тази база те ценообразуват по начин, който да им позволи след продажбата приходите да стигнат за покупка на нужните суровини и енергия за следващия производствен цикъл.

В последната седмица на кампанията се оформят две основни пропагандни тези за инфлацията на Статуквото.

Теза 1: Инфлацията се дължи на вдигане на доходите чрез нови и нови дългове

Теза 2: Инфлацията се дължи на печатането на пари от централните банки

Теза 1 е на ГЕРБ и гравитиращите около тях партии, икономисти и политолози. Позиционирането е дясно-ляво, сиреч “дясната” политика да бъде подкрепена.

Както е ноторно известно, инфлацията започна бързо да расте в резултат на скока на международните цени на природния газ и на електричеството след средата на 2021 г.

Тя е резултат на създадените очаквания за дефицит на газ и електричество, а след началото на войната - и на суровини като зърнени култури и торове за тяхното отглеждане. Този външен шок за нашата икономика влезе през новата себестойност на произведената със скъп ток, газ и суровини продукция.

(!) Не е резултат на рязък скок на потреблението, което нараства през инфлационната 2022 г с 1.1% през третото и 1.3% през четвъртото тримесечие. С други думи, увеличените средни доходи с почти същия темп като инфлацията за 2022 само компенсират вече загубена платежоспособност - заради инфлацията - а не я помпат, както твърдят такива ”десни” икономисти. Да, компенсацията пречи на инфлацията да спада по-бързо, но не е причина за нея.

Неистина е и че увеличението на доходите става с нови и нови дългове. Тук манипулацията или незнанието се дължи на неразбирането, че:

(1) краткосрочният дълг изпълява ликвидна функция,

(2) дългосрочният дълг изплаща стар дълг, (3) има бюджет с таван на дълга гласуван, вкл от ГЕРБ,

(4) съотношението дълг/БВП не расте и най-вече

(5) прекалено ниският дълг също значи висока алтернативна цена на пропуснатите ползи за държавата и обществото.

Теза 2 позиционира национално (отговорно) срещу Европа (ЕЦБ- безотговорно).

Тя се споделя от Възраждане и либертариански икономисти. Те робуват на теорията на монетаризма на Фридмън от 70 те години на 20 век, че паричната маса движи търсенето и предлагането. Понеже ФЕД и ЕЦБ били напечатали много пари срещу които няма стоки, ерго висока инфлация. Тази теория общо взето замести марксизма след 1990 г като новата и последна истина в икономиката. И фалира през Голямата депресия (2008-2009 г,) но тук още не е осъзнато.

Оттогава започват масираните количествени улеснения (печатане на пари) на централните банки. Тогава само ЕЦБ не последва този пример и за малко да разруши еврозоната, докато Марио Драги не счупи догмата.

С други думи, вече близо 15 години банките “печатат”, но висока инфлация, не само нямаше, а дори имаше моменти на дефлация в Европа. Простата причина е, че новите пари не отиват в потребителите, а в банките, а те отпускат нови кредити, само ако има висока вероятност парите да се върнат с лихвата. А когато средата не е добра (както у нас), те просто не ги отпускат и не влизат в стопански оборот. (Ще сложа в коментарите изследване за развитите икономики, което показва, че от над 20 случая на QE през 20 век, само в 1-2 е довело до висока инфлация).

Това се промени в САЩ с фискалния подарък за домакинствата от 5 трилиона долара на Тръмп, който наду борсите и подпомогна търсенето за пандемичното оздравяване в САЩ, събуждайки инфлацията.

Но пари на калпак за потребителите в Европа и у нас нямаше или бяха силно ограничени пакети. И затова причината за инфлацията не е скок на търсенето с напечатани пари, а от цената на енергийните ресурси, най-вече движени от следпандемичното възстановяне, която стана галопираща след началото на войната.

Да, парите в обращение имат значение, но те са предпоставка, а не причина за инфлацията.

Няма какво да направи толкова ново правителство срещу инфлацията краткосрочно.

БНБ вече затяга паричния ресурс, а допълнително свиване на държавните разходи съществено под 3% - който дефицит всички партии са обещали - няма да повлияе на инфлацията (защото разходите за възнаграждения са вече фиксирани), освен ако не се съкрати администрацията, но може да ускори рецесията с орязване на инвестициите.

Казано просто - не бюджетът е толкова фактор за инфлацията, но може да стане фактор за рецесия след затягане на разходите (ГЕРБ) или на паричното предлагане (Възраждане).

При рецесия ще намалят данъчните приходи и ще имаме по-голям дефицит и дългове за покриването му.

Мерки срещу инфлацията трябват именно там, откъдето тя започна - по-високата вътрешна от международната цена на газа и по-високата от обещаната цена на петролните продукти при служебния кабинет на Радев, както и слабото производство на български плодове и зеленчуци.

Политиката е изкуство на възможното, а икономическата политика - изкуство на мярката.

От Фейсбук.