Ако пак не се излъчи правителство – програмно, експертно, техническо или каквото и да е, се поставя под въпрос изобщо демокрацията у нас. Говорихме с всяка партия, обещават да опитат

Още акценти от интервюто с президента на КНСБ на Цветелина Стефанова:

Заплатите трябва да се компенсират с цялата комулативна инфлация - 28,4%. Намалените ставки за книгите и бебешките храни да останат, тази на хляба обаче нямаше ефект

Пенсиите да се вдигат по швейцарското правило. Преизчислението от 1.Х. бе грешно и внесе разкол в системата

Минималната заплата трябва да е 850 лв. от 1 юли, за да няма шоково вдигане. Догодина формулата показва, че тя ще е между 920 и 1000 лв.

По-добре да се подготвим да понесем цената – няколко милиарда от плана за възстановяване, отколкото да осакатим енергийната система на България

- Г-н Димитров, служебният кабинет вече обяви, че ще внесе бюджет за 2023 г. Правени ли са консултации с вас? Какво ще искате да има в него?

- Имахме няколко срещи с финансовия министър за общата рамка и параметрите. Те бяха на ранен етап, а сега виждаме в медиите, че има по-конкретни идеи.

Ще искаме няколко неща - първо, да има едно сериозно преразпределение през бюджета до максималните нива от 40%, които законът за публичните финанси позволява. Това е важно, за да има фискално пространство и в разходната част да се вмесят много необходими политики. Разбира се, това значи напрегнати приходи, а за увеличаването им може да допринесе изсветляването на сивата икономика и запушването на всички данъчни решетки и пробойни, отворени по време на предишните няколко парламента. Ако ги запушим, гарантираме добри приходи, които да позволят нарастване на доходите на заетите с около 15%, за да може там, където не е компенсирана инфлацията, това да се случи.

Много е шарена картината - на места в бюджетните системи има ръстове от 30-40% за две години, но на други няма никакви. Заплатите трябва да се компенсират с цялата кумулативна инфлация през последните 2 г. Според нашите изчисления тя е 28,4% към февруари 2023 г. спрямо януари 2021 г.

Политическият ангажимент, поет към средното образование, е заплатите на педагозите да са поне 125% от средната брутна работна заплата за страната. Получихме уверение от финансовото министерство, че този ангажимент ще бъде спазен.

Пенсиите ще бъдат увеличени по швейцарското правило. Това за нас е правилното решение, без никакви нови преизчисления с каквито и да било средни осигурителни доходи, както някои от политическите партии предлагат. Това, което бе направено през есента, бе грешно и продължава да внася разкол в пенсионната система.

- Финансовата министърка Росица Велкова обяви, че минималната заплата няма да се вдига до края на годината, но през 2024-а ще заложат да стане 940 лв. Това достатъчно ли е?

- Очевидно е, че сме на различни мнения. Ние смятаме, че тя трябва да се придвижи към 850 лв. от 1 юли, за да може от 1 януари 2024 г. да няма шоково увеличение. Всички сметки показват, че формулата за 50% от средната заплата, която бе приета в Кодекса на труда, означава, че минималната трябва да е от 920 лв. до малко над 1000 лв. Ако не направим стъпка през юли, тази остра разлика може да създаде проблем на бизнеса в някои сектори. Продължаваме консултациите и се надяваме, че проектобюджетът ще бъде публикуван веднага след изборите.

- Отново има работна група за формулата на минималната заплата, защо последните промени в Кодекса на труда не отговарят на евродирективата?

- Работната група е за транспонирането на Директивата за адекватни минимални заплати и насърчаване на колективното договаряне. В нея има много конкретни препоръки, насоки и императивни текстове, за да се гарантира правото на синдикално сдружаване. Ние продължаваме да настояваме в Наказателния кодекс да се криминализира нарушаването му.

Формулата за минималната заплата не е изчерпана с последните промени в законодателството. Текстът, който бе записан, трябва да се промени на “минимум 50% от средната работна заплата” и да има свобода да бъде договаряна и по-висока. Директивата предвижда периодично да се мери адекватността ѝ спрямо установена потребителска кошница или издръжка на живот. Всяка държава членка трябва сама да определи как да става това. Знаете, че КНСБ от няколко години изчислява заплата за издръжка. Работната група трябва да реши как да се прави - дали по нашия метод, или по друг, но да се договори методика, по която ще се мери адекватността на минималната заплата.

В директивата има и точки, които се отнасят до обществените поръчки. Трябва да бъде гарантирано, че където се разходват публични пари, не може да има нарушения на права и трябва да има колективни трудови договори. Държавата трябва да направи 5-годишен национален план за колективното договаряне. Той е задължение за всички държави в ЕС, в които е под 80%, а в България тези нива са под 30%.

- Правилно ли е решението да се върнат на 20% всички намалени ставки на ДДС и за облагане на свръхпечалбите за бизнеса?

- Намалените ставки за детските и бебешките храни и артикули, както и за книгите трябва да останат. Спорно е дали всички останали проработиха. Нулевата ставка върху брашното и хляба не доведе до 20% намаление на цената, беше доста по-малко, и то за кратко време.

Еднократно облагане на свръхпечалбите пък се случва не само в България, а тази практика беше наложена и от ЕК в енергийния сектор. Ще припомня, че у нас движението на обявената печалба е изключително впечатляващо поради много фактори, основно заради щедрите енергийни помощи, които се раздаваха без таргетиране. Само за една година българският бизнес - браво на него, е спечелил с 20 млрд. лв. повече. От печалба от 27 млрд. лв. през 2021 г. през миналата година декларираната е 47 млрд. лв.

Вие как мислите - дали няма нужда там, където се докаже, че има свръхпечалба, да има еднократен по-висок данък, с който да се покрият и разходните нужди, които са крещящи, и да запазим 3% дефицит, за да имаме своите шансове за еврозоната от 1 януари 2025 г. Това е единият от възможните инструменти, който ние споделяме и подкрепяме.

- И като споменахте еврозоната, в доклад до министрите Росица Велкова посочи 7 риска пред България, сред които дори възможност за промяна на курса на лева към еврото. Има ли такава опасност наистина?

- Не! Много финансисти, анализатори и БНБ ясно казаха, че повечето от посочените рискове са малко надценени и няма опасност за промяна на курса на лева към еврото. Ние сме заявили, че ще се присъединим към еврозоната при този фиксиран курс и това е записано в проектозакона за въвеждането на еврото, който все още не е видял бял свят, но се обсъжда в работната група. Това са малко преувеличени рискове, може би с оглед да се възстанови фискалната дисциплина, но нямаше нужда да плашим цяла България със седем торбалани.

- Ще помогне ли таванът на цените да се справим с огромните надценки? Преди това ДДС-то на хляба, както коментирахте, не се отрази на потребителите. Сега проверките и осаналите анонсирани мерки не са ли пак прах в очите, или могат да дадат резултат? И как трябва да става контролът?

- Хората са скептични заради дълго функциониращите картелни споразумения в много области години наред. Сега под обществения натиск и недоволство и предизборната ситуация виждам някакъв опит за промяна.

Комисията за защита на потребителите не е регулатор и не може да реши нищо с тези проверки, а агенцията по безопасност на храните проверява срок на годност и давност, а не как се ценообразува. Все пак пазарната икономика се регулира от регулаторите. Единственият орган, който има права по закон да поиска - от производителя до този, който продава на щанда, е Комисията за защита на конкуренцията. Заявките, че проверяват картелни споразумения в големи области, дават надежда и за по-смислени действия. За картели и непазарно заложени цени няма давност и със задна дата може да бъде наложена огромна глоба.

КЗК трябва да стане все по-видима и е добре и депутатите да се сетят за нея в бюджета, за да може да бъде добре оборудвана. Когато говорим за европейския орган за защита на конкуренцията, всички треперят и никой не лобира пред нея, когато глобява “Гугъл”, “Майкрософт” и други за непазарно поведение, и то със стотици милиони. Това е начинът за връщане на доверието у хората и за прекратяване на спекулата, която дадени търговци и големи вериги продължават да налагат. Защото няма друго обяснение за надценките, които виждаме. Средното увеличение на цените на 20 стоки и услуги, които ние наблюдавахме, е между 40 и 50% на годишна база. Това е истинската инфлация на българина и когато му кажем, че сме компенсирали доходите му, като сме му вдигнали заплатата с 15 или 20%, той не вярва, защото не усеща това в джоба си.

- Застрашено ли е финансирането на България от поисканото предоговаряне на плана за възстановяване и каква ще е съдбата на централите в Маришкия басейн?

- Тази седмица трябва да се финализира преговорната позиция на България. Ние получихме неофициално първата чернова на министерствата на енергетиката и на околната среда. Има съгласие президентите на КНСБ и КТ “Подкрепа” да участват лично в преговорния екип. Ще имаме среща и е важно да свършим работата, за да отпадне изискването за 40% намаление на въглеродните емисии от енергийния сектор до 2026 г.

- Какво ще се случи, ако то не се договори?

- Най-вероятно няма да го изпълним това условие. Причината е, че това не е възможно за 45 до 55% от мощностите, които дават енергийната сигурност на България. По-добре да се подготвим да понесем цената - няколко милиарда от плана за възстановяване в енергийната му част, отколкото да осакатим енергийната система на България, което ще има непреодолими последици за нас.

- Само след няколко дни ще проведем петите избори за последните две години. Има ли риск за бюджета, ако и този път не се стигне до стабилно правителство?

- Направихме срещи с почти всички партии, които имат шанс да влязат в Народното събрание. Чухме от всяка, че ще положат максимални усилия този път да има правителство. Дават си сметка, че ако пак няма, ще е пагубно за политическия модел и демокрацията ще бъде поставена под въпрос, защото избираме хора, които не могат да намерят формула за управлението на държавата. Тук не говорим за парламентарна или президентска република, която някои се опитват да поставят, а въобще за демократични процеси.

Залогът е далеч по-голям - с цената на компромиси трябва да има правителство, дори да е програмно, експертно, техническо, каквото и да е, но да може да работи и по плана за възстановяване, и за вдигане на доходите на хората, и за компенсациите за бизнеса, които според нас трябва да продължат до края на годината. Но това е изключително тежък въпрос и бъдещото правителство трябва да намери решение как да стане при спадащите цени на ел.енергията на борсата. Със сигурност трябва да има таргетиране.

Ако няма стабилно управление, хората и бизнесът ще започнат да страдат все по-видимо от невземането на решения и замитането им под килима.