Ти заспа ли на филма със 7 оскара?
“Всичко навсякъде наведнъж” предизвика истинска война между противници и фенове в социалните мрежи
“Откога трябва да ценим изкуството въз основа на това, което се опитва да направи, а не на това, което прави?”
Това питат от списание Esquire по повод на триумфа, който отбеляза “Всичко навсякъде наведнъж”, печелейки 7 статуетки “Оскар”.
Филмът предизвика някои от най-враждебните кинофилски дебати в последно време в социалните медии. Феновете му по цял свят са многобройни и разпалено го бранят от всеки опит за негативна забележка, но и критиците му нямат милост и са двойно, дори тройно повече.
И у нас лентата предизвика смесени чувства, но превес взе мнението, че творението на режисьорското дуо Даниел Куан и Даниел Шайнерт, известни още като Даниелс, не е трудно за разбиране, а по-скоро трудно за гледане. В социалните мрежи повечето хора признаха, че едва са удържали до края, макар че има и такива стоици. Основното, което се питаха зрителите помежду си, бе: “Ти заспа ли? И на коя част?”
“Не е лош филм, а просто незабележим. Филм, който има големи цели, но вероятно би бил по-подходящ и по-ефективно поставен като 22-минутен епизод на “Рик и Морти” - болезнено откровени са от Esquire. - За негова чест, даде на Мишел Йео и Ке Хуи Куан прекрасна възможност да покажат своята гъвкавост и техните актьорски награди са заслужени. За съжаление, това е твърда дълга лудост.”
Още преди Академията да се произнесе, някои киноексперти не вярваха, че по-възрастните членове, които раздават наградите, ще харесат лентата, въпреки невероятния й успех в боксофиса, който я тласна напред. Това е среднобюджетен филм, заснет с около 15 милиона долара, който направи много пари - над 100 милиона долара, а парите са езикът, на който Холивуд говори най-добре. И все пак...
"Чувствах се просто объркано. Може би това беше целта - пише критикът Джордан Руми. - Не мога да кажа, че харесах филма, но той е добре режисиран и изигран.
Да, актьорският състав е страхотен, визията, китайската култура е представена без усилие и т.н. Но имаш чувството, че семейство Даниелс просто хвърлят всяка идея на екрана и резултатът е доста плитък, особено при колосалните 142 минути.
В крайна сметка какво получаваме от този филм? Изобилие от шамари, фетиш за пресилени битки, мултивселени, подпечатани върху още мултивселени и сапунено послание за семейството и любовта.
Не помага, че филмът преминава от една сцена към друга без никакви последващи драматични залози, за които да се задържите.
Това е леденостуден филм, представен в безмилостно нападение над сетивата, изпълнено с ADD. По ирония на съдбата Куан призна, че е написал филма като опит да разпознае и разбере своя преди това недиагностициран ADHD (едно от най-често срещаните разстройства на неврологичното развитие в детството), но защо трябва да страдаме в процеса?
Няма нищо кинематографично в това, което Даниелс са направили тук, по-скоро се чувства като 140+ минутен музикален видеоклип, лишен от точното нещо, което се опитва да проповядва: човешко чувство.”
Най-активните защитници на лентата са от по-младата аудитория. Те се хвърлят с такава преданост да бранят “Всичко навсякъде наведнъж” и атакуват противниците си с толкова много страст, че самият режисьор Куан неведнъж е трябвало да призовава феновете да практикуват част от добротата, която филмът му проповядва.
Джъстин Чанг пише в “Лос Анджелис Таймс”: “Замислих се за поколенческото разделение, което мнозина забелязаха между тези, които не можеха да понасят филма, като чичо ми, и онези, които го обожаваха, като по-младия ми братовчед.
Но също така размишлявах върху глупостта на подобни обобщения, които са почти толкова редуциращи, колкото и идеята, че всеки азиатски американец навсякъде - включително и аз - трябва да хареса най-аплодирания и популярен азиатски американски филм за годината.
Колкото и да е смешно, макар “Всичко навсякъде наведнъж” далеч да не ми се струва най-добрият филм на годината, той до голяма степен беше филмът на моята година - този, който по всякакви досадни, укрепващи, културни и естетически разкриващи начини просто отказа да ме остави на мира.
Или може би е обратното: гледах, гледах отново, спирах, превъртах - и да, задрямах по време на “Всичко навсякъде наведнъж” повече пъти през последната година, отколкото искам да преброя.”
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е