Български учен улавя опустошителните бедствия в Мексико през септември 2017 г. 5 дни по-рано

Предсказването е по-успешно при по-мощните трусове

Балканите се издигат средно с 4 до 6 мм на година вследствие на напрежение между две мощни тектонични плочи. Едната е на територията на България - т.нар. Мизийска (обхваща Дунавската равнина), а другата е Егейската дъга. Те са успоредни и се приближават една към друга.

При това се приплъзват - структурата в Гърция се подпъхва под Мизийската, която леко се повдига. При движението им се натрупва напрежение, което се освобождава чрез земетресенията.

Балканите са най-активната зона в Европа, като повечето подобни бедствия са плитки, което увеличава разрушителния им ефект, твърдят учените.

Геофизичният институт на БАН наблюдава процесите, като е разположил апаратура в района на Кресненското дефиле, което е

най-силно сеизмичната зона

У нас най-рядко земята се разтърсва в Северозападна България, заявиха още от БАН. По принцип страната ни попада в закътано място в сравнение със съседните Румъния, Гърция и Турция. При тях трусовете са по-мощни и по-чести. У нас по-рядко са се наблюдавали сеизмични събития с магнитуд над 6 по скалата на Рихтер, въпреки че не са изключени. Според проф. Емил Ботев средната честота на разрушителните земетресения в България е 1000 г., а натрупването на напрежение - по-бавно.

Според него в бъдеще науката ще напредне дотолкова, че да може да предизвиква слабо разлюляване, за да се предотврати по-силно.

Напоследък сме свидетели на

трусове на необичайни места в страната

Какъвто беше случаят в Самоков преди дни.

Все още у нас няма въведена система за предизвестяване за разтърсване на земята. По-напреднали са в САЩ. Предсказването на земетресенията е по-успешно при по-мощните разлюлявания с магнитуд над 6-а степен по скалата на Рихтер. Това заяви в отговор на "168 часа" проф. Димитър Узунов, сеизмолог от университета "Чапман" в Калифорния и НАСА. През 2017 г. той издаде книга в съавторство със своя колега Сергей Пулинец за индикациите за предстоящо бедствие.

"Има теория, която обяснява физическите предвестници на земетресенията - пише той. - Това са явления, които се създават в литосферата и атмосферата, преди да бъдат генерирани сеизмичните вълни. Обикновено по-ясно се виждат тези подготвителни процеси при по-силните трусове с магнитуд М6+."

Между 168 часа до няколко часа по-рано може да се предвидят

бедствия над М6. Още по-мощните напомнят за себе си дори 2 седмици по-рано.

Екипът, с който работи проф. Узунов, изследва и предварително колко силен ще е един трус. "Това е една от най-прецизните задачи, за които реалните данни и компютрите са незаменими. Имаме успехи, но има какво да се желае още", казва професорът.

Доколко успяват учените да предупредят хората за предстоящо земетресение, обаче е по-сложен въпрос. Процентът на "попаденията" е различен в различните райони.

На този етап има само предварителни тестови резултати. Те не са официални. За по-силните събития успеваемоста е по-добра. Например в един от тестовете, проведен в продължение на една година, в Япония са "хванати" предварително 80% от бедствията с магнитуд М6+.

По-зле се представят учените за

Южна Италия

- там само в 55% от случаите са разбрали, че предстои трус с магнитуд над 5 по скалата на Рихтер. Американската наука използва сателитни измервания в комбинация с наземни.

Датчиците на земята указват прецизно в радиус от 50-60 км, че предстои земетресение с магнитуд М4, казва още проф. Узунов.

За опустошителните земетресения от рода на М8+ наземните датчици улавят сигналите на големи разстояния - 2000 км и повече. През септември 2017 г. "чули" бученето на земата преди мощните трусове в Мексико. "Нашите датчици в Южна Калифорния уловиха сигнали 5 дни по-рано", допълни проф. Димитър Узунов.