За първи път излиза кореспонденцията между лекарите, грижили се за Белязания от 1941 до 1947 година. В затвора в Атланта мафиотът е заразен умишлено с малария като лечение срещу сифилис, от което припада 12 пъти за 122 часа

• „Под прикритие в имението му ще живее медицинско лице и ще се представя за шофьор! Ще го търсим няколко месеца в големите психиатрии“, пише д-р Джоузеф Мур

• С морфин и опиоида демерол в комбинация с кодеин притъпявали силните му болки, спазми и гърчове

• „Имаше физически аномалии в зениците - дясната беше по-голяма от лявата. Лявото му око реагираше слабо на светлина! Изследвах го 12 пъти за вирусен хепатит“, разкрива специалистът

• „Да бъде обявен за луд и изпратен в психиатрия във Флорида, ако нападне непознат“, съветвал медик

Най-известният мафиот в Америка, чиято желязна хватка върху контрабандния бизнес от 30-те години на миналия век му носи богатство и страховита репутация, умира с разсъдъка на 12-годишно дете.

Краят на легендарния престъпник, обявен за „Враг номер 1 на САЩ“, е исторически известен. Невросифилисът, с който е диагностициран, преминава в последната си фаза, за да го направи напълно дезориентиран и объркан. На 22 януари 1947 г. претърпява сърдечен арест и само три дни по-късно си отива от този свят на 48-годишна възраст.

Твърдението, че жена му Мей е плътно до него и знае най-много за състоянието му обаче се оказва невярно. Човекът, който може да опише с точност последните му дни и часове е американски доктор на име Джоузеф Мур. Той го лекува за една година в Балтимор, малко след 1939 г., когато е освободен от „Алкатрас“, където лежи за укриване на данъци.

„24 часа - 168 истории“ се сдоби с ексклузивно писмо от 5 страници на лекаря от агенцията RR Auction's. Медията ни получи позволение да публикува документа, който става факт преди месеци, но вече не фигурира в списъка на компанията. “За съжаление лотът на Ал Капоне не отговаряше на резервната цена, която беше определена от изпращача. Не се продаде на търга“, обясни пред нас представителят на компанията Майк Граф.

Д-р Джоузеф Мур, който приживе избягва светлините на прожекторите и пред никого не споменава, че посещава Капоне в дома му, изготвя своя лична „рецензия“ за умствения срив на пациента си. Изпраща я до друго медицинско лице на име Кенет Филипс - човека, лекуващ мафиота в последните му години, които прекарва в имението си в Маями Бийч.

Кореспонденцията, за която става ясно чак в наши дни, е с точна дата 15 януари 1941 г. и обобщава опита на специалистите с „Белязания“. Тя е част от папка с още оригинални документи, сред които и снимки на Капоне в отворен ковчег. Включени са също медицинското му досие от дните преди смъртта му и последната сметка от 277 долара, която е платена за терапиите му.

„Г-н Капоне за първи път е разпознат като невросифилистик при постъпването си в изправителен дом в Атланта през 1932 г. - гласи началото на писмото. - За първи път е разпознат като паретичен (човек, страдащ от пареза/частична парализа - бел. р.) в „Алкатрас“ през февруари 1938 г., въпреки че има причина да се смята от записите, че той е развил обща пареза 6 месеца или повече преди тази дата.“

Мур отбелязва, че престъпникът попада под негово наблюдение през ноември 1939 г., и потвърждава диагнозата: „Имал е паретична психоза от най-малко две години и няколко месеца, а лечението, което му е проведено преди приемането му в болницата Union Lemorial в Балтимор, е било напълно неадекватно.“

Джоузеф хвърля бомба в писмото си с думите – „Терапията за треска, на която лекари го подлагат през август 1933 г., е била неадекватна!“. Справка на „24 часа - 168 истории“ показва, че точно тогава Капоне все още НЕ лежи в затвора „Алкатрас“ в залива на Сан Франциско, където според негови свидетелства отношението към всички затворници, и него включително, било „сурово“. Когато е подложен на „неправилно“ лечение, той се намира във федералния затвор на Атланта, откъдето го местят за подкуп на служители.

„Белязаният“ показва симптоми на деменция от невросифилиса още в началните дни на присъдата си и отпада все повече, преди да бъде освободен след 8 години. До момента обаче не беше ясно, че зад решетките е преминал през терапията за треска.

Възможно ли е това да е влошило здравословното му състояние, или по-лошо - то да е предизвикало убийствените аномалии в него?

„Ноември 1939 г. поведението му вече се характеризира с буйност, физическа и ментална свръхактивност, хрумват му различни и случайни идеи, забелязва се тенденция към конфабулация (измислица, съчиняване с цел запълване на „празнини“ в паметта - бел. р.), умствено влошаване, еуфория и липса на прозрение.“

Относно физическите изменения в тялото лекарят констатира: „Единствените откриваеми неврологични аномалии са повече в очите. Зениците бяха различни, тоест дясната е по-голяма от лявата. Дясната е типична „Зеница на Аргил-Робъртсън (Argyll Robertson pupil - индикация за церебрална дисфункция в средния мозък, която се проявява като рефлексна зенична твърдост - бел. р.). Лявото око реагираше слабо и непълно на светлина. Физическото изследване иначе беше нормално, с изключение на лека диастолна хипертония, кръвното налягане беше 136/100.“

Докторът допълва, че през 1939 г., когато пациентът попада при него, е третиран (заразен - бел. р.) с Tertian Malaria (тридневна малария). В това време той е имал 12 пароксизма (внезапен силен пристъп на остра физическа болка, силна душевна възбуда и припадък - бел. р.) от общо 122 часа под въздействието на терапията и телесна температура над 101F (градуса по Фаренхайт), сиреч – 38,3 градуса по Целзий.

Предполага се, че това е направено с цел стопиране на последния стадии на невросифилиса. След него е възвърнал „известна степен на прозрение“. „Въпреки това той все още е глупав по детински и умствено изостанал - заключава лекарят. - Не беше направена точна оценка на умствената му възраст. Март 1940 г. основният психиатричен проблем са нарастващи пристъпи на раздразнителност, насочени понякога срещу членове на семейството му, а понякога и срещу непознати.

От физическа гледна точка не е имало промяна в състоянието му през последната година, освен че кръвното му налягане, което тогава е било 136/100, сега е в общия диапазон от 150/100. Това може да е свързано и с наддаването му с около 45 паунда тегло (над 20 кг - бел.р.). От лабораторна гледна точка кръвта и гръбначномозъчната течност вече са напълно отрицателни. В интерес на истината кръвният серологичен тест (чрез него се поставя точната диагноза в случаите на подозиран вирусен хепатит - бел.р.) винаги е бил отрицателен при 12-те случая, в които е бил правен в моята лаборатория. Гръбначномозъчната течност сега показва 1 клетка, 35 mg на протеини.“

Докторът допълва, че общата пареза е лечима в световен мащаб, а развитието на болестта при Капоне е „спряно“.

„Пациентът не умира, живее за неопределен период от време и умира по някаква друга причина - обяснява той в писмото. - Психичните му симптоми не прогресират, но трябва да се има нещо предвид. За съжаление при този пациент, както и при други състоянието зависи изцяло от размера на увреждането на мозъка, преди да бъде назначено адекватно лечение. Възможността за пълно социално възстановяване, тоест за възстановяване на умствена и физическа нормалност, сравнима с тази преди развитието на всякакви признаци на пареза, може да бъде постигната при около 80% от пациентите. Това става само при условие че лечението е започнало през първите два месеца от началото на паретичните симптоми. Може да има ефект в около 50%, ако лечението е започнало през първите 6 месеца от появата на симптомите; в около 20%, ако е започнало през първата година; и само в около 5%, ако е започнало след като симптомите са съществували в продължение на 2 години или повече. От изминалото време при г-н Капоне, което беше достатъчно, аз съм напълно сигурен, че той няма да възвърне нормалното си психическо състояние. От друга страна, има поне 4 от 5 шанса да запази сегашното си състояние за неопределено време.“

Джоузеф Мур е категоричен, че този резултат няма да бъде подобрен от каквато и да е форма на бъдещо лечение, независимо дали е терапия на треска или хенотерапия, и че е „нежелателно и ненужно“ да се прилага по-нататъшно третиране с медикаменти. Лекарят съветва, че за да няма скорошно прогресиране и рецидив, е важно пациентът да бъде под периодично наблюдение.

„През следващите 3 години клиничният му статус от психиатрична, неврологична и обща физическа гледна точка трябва да се проверява на всеки 6 месеца, като в същото време трябва да се изследват кръвта и гръбначномозъчната му течност - съветва той. - В края на третата година периодичните прегледи могат да се извършват на всеки 12 месеца, но те трябва да продължат на годишни интервали за неопределен период от време. Според мен лечението не трябва да се възобновява, освен при две индикации - развиване на явен паретичен рецидив (доказателства за рецидив и прогресия на сифилис другаде освен в нервната система) или при доказателства за рецидив в гръбначномозъчната течност, изразен главно в появата на увеличен брой клетки.“

От писмото на Мур става ясно и отношението на Мей Капоне към здравословното състояние на съпруга й. „Г-н Капоне първо трябва да убеди семейството си, особено жена си, да приеме настоящата ситуация като неизбежна и непроменима с каквито и да е медицински средства - пише лекарят. - Г-жа Капоне запазва неоправдано много надежда. Мисля, че тя има чувството, че е желателно да се дадат още медицински съвети. Ако иска, нека пациентът бъде прегледан от друг консултант, който е компетентен в областта на невропсихиатрията и сифилисотерапията. Не трябва да има и най-малко възражение срещу това. В такава ситуация винаги има опасност близките му да попаднат в ръцете на сравнително безскрупулен лекар, който ще даде обещания за бъдещето, които не могат да бъдат изпълнени, но които водят до значително неудобство и разходи. Ако госпожа Капоне желае допълнителна консултация, наистина ще се радвам да предложа на вас или на нея имената на дузина или повече лекари, от които тя може да избере. Най-мъдрият курс, който трябва да следваме, е да се опитаме да я убедим във валидността на нашата диагноза и да съхраним семейните ресурси. Братята на г-н Капоне, особено Ралф и Джон, мисля, че са наясно със ситуацията.“

Любопитен акцент в документа е заключението, че Алфонсо трябва да бъде признат за луд и изпратен в психиатрична болница във Флорида в случай, че нападне непознат. За да се избегне подобен казус, докторът съветва Капоне да има контакт с външния свят (да ходи на кино например) само ако е придружаван от най-малко двама свои роднини (мъже). На второ място да се „ангажира“ с някаква дейност, която да го разсейва.

„В тази връзка са направени две предложения: Неговият брат Ралф да му позволи да се занимава с незначителни подробности за местния клон на компанията за вода Waukesha, като например опит за водене на набор от книги (счетоводство - бел.р.), както и семейството да закупи един от съседните свободни парцели земя и да остави пациента да го управлява като своя лична градина - цветна или зеленчукова. И накрая, в същата тази връзка, предложението беше подновено при нашия разговор в Маями, че пациентът може да бъде подпомогнат от трудова терапия, ако в домакинството бъде въведено опитно и добре обучено медицинско лице.“

В писмото дори се дава насока то да влиза в имението като шофьор или придружител.

„Този медицински служител, в допълнение към компетентното психиатрично обучение, трябва да съчетава редица други добродетели, за да е готов да живее с фамилия Капоне 24 часа в денонощието като член на домакинството - обяснява Мур. - Трябва да бъде социално приемлив и приятен не само за пациента, но и за близките му, да бъде обучен и способен да ръководи дейностите на пациента в различни видове трудова терапия, да е физически силен - не за да надвие пациента, а за да се справи сам при спешен случай. Такъв човек може да се намери в голям град като Бостън, Филаделфия, Ню Йорк, Балтимор, или в някоя от водещите психиатрични болници.“

Докторът допълва, че назначаването на подобно лице до Капоне не е спешно и могат да бъдат отделени дори няколко месеца, за да бъде открито правилното. Пише, че той и д-р на име „Чапман“ са на разположение за всякакви нужди, които могат да възникнат в бъдеще. Мур дори изразява желание да вижда мафиота профилактично през 6 месеца, въпреки че не смята това за особено важно. Иска и през тези „интервали“ да му изпращат проби от неговата кръв и гръбначномозъчна течност за повторна проверка в същата лаборатория, така че резултатите да бъдат сравнявани с предишни тестове.

Сред документите, които бяха предложени на търг, фигурира и „рецензия“ на състоянието му в последните дни от живота му. Тогава за него се грижи лекарят Кенет Филипс, до когото е адресирано писмото на предишния му доктор - Джоузеф Мур.

На 21 януари 1947 г. Филипс описва следната ситуация: „Около 3,30 ч. сутринта съпругата му Мей е събудена от стерторозно дишане (хриптящо дишане поради секрети в дихателната система - бел. р.). Тя се опита да му даде вода, но той се давеше и душеше в опита си да я изпие. Това се повтаря през пет до десет минути, а след това започва на интервали от три до пет минути. Капоне беше прегледан за първи път около 5,00 ч. сутринта и беше в конвулсия (неконтролируемо треперене на тялото - бел. р.). Крайниците бяха спастични (сковани), лицето беше изпъкнало, зениците бяха разширени, а очите и челюстта бяха фиксирани.“

От документите става ясно, че в този момент д-р Филипс, който е повикан спешно, му дава морфин и опиоида демерол с кодеин, за да притъпи силната болка. Така той се „отпуска“ веднага. „До този епизод пациентът беше активен и не се оплакваше от симптоми“, пише в бележките си лекарят.

Три дни след кризата, на 24 януари, Филипс обяснява, че „състоянието на Алфонсо непрекъснато се влошава“.

„На 25 януари той дойде в достатъчно съзнание, за да разпознае придружителите си няколко пъти, но в 19,25 ч. вечерта, без каквото и да било предварително предупреждение, издъхна“, завършва специалистът.

Последният доктор на Капоне таксува семейството му за спешното посещение в имението им във вечерта на 21 януари с 50 долара.