Доц. Пламена Райкова, Национален институт
по геофизика, геодезия и география на БАН:

"Земетресението в Турция се случва на място, свързано с разломна структура - Източноанадолския разлом. По него и преди са се наблюдавали силни трусове. Да, от 100 години насам не е реализирано толкова силно земетресение. Но е нормално да се случват там такива събития. Последствията, които се очакват сега, са активна афтършокова серия, която ще продължава повече от година. В първия месец трусовете ще са доста интензивни. Вероятно ще има събития с магнитуд и 5, и 6. После ще намаляват във времето. След една година вероятно ще се наблюдават земетресения с магнитуд 2, които ще се регистрират от колегите, но няма да се усещат от хората в близост до епицентъра.

Мощният трус в Турция сега беше много слабо усетен в някои части на Югоизточна България. Имаме данни от колегите от Средиземноморския сеизмологичен център, че е усетен в Албания и Румъния. От това земетресение в България основание за тревога няма. То е много далече. Над 1000 километра от нас. Дълбочината му е около 10 километра, т.е. става въпрос за плитко земетресение. Вероятността отново да бъде усетено у нас е много, много малка.

Разломната структура, където е реализирано земетресението, е между границата на Сирия и Турция, между две микроплочи, а ние не сме част от тях. В момента в България се наблюдава сравнително слаба сеизмична активност. Отскоро имаме събитие в района на Димитровград с магнитуд 3,2.

През последната година може да се каже, че територията на страната е слабо сеизмична, тъй като най-силното земетресение с най-висок магнитуд се случи през април. Силата му беше 4,5. Нашата територия е сеизмично активна. Но в същото време не толкова, колкото в Гърция и Турция. У нас миналата година има регистрирани над 40 земетресения с магнитуд 3,2. Но ако погледнем назад, от 1900 до 1928 година в България са регистрирани 5 земетресения с магнитуд над 6,5."