Алчни за жълти люспи авантюристи превръщат в токсични блата реките на Амазония и тровят с живак световните океани

Пълноводната река е трудолюбив миньор. Милиони години наред неуморно дълбае в скалата, за да освободи ценните метали и после да ги складира на сигурно в речното си корито. И когато по-трудната част от работата е вече свършена, идва човекът, за да си вземе това, което смята, че му принадлежи по право.

През 1896 г. някой си Джордж Кармак забелязва къс самородно злато в плитчините на река Клондайк и явно се поддава на изкушението да се похвали пред света. През следващите няколко години десетки хиляди златотърсачи ще изследват почти всеки сантиметър от коритото на Клондайк. Ще продължават да пресяват речния пясък много след като и последното зрънце от безценния метал е извадено, за да донесе богатство или проклятие на своя притежател.

В крайна сметка златната треска така и не освобождава човешкото съзнание от оковите си. Дори днес, повече от столетие по-късно, алчни за злато мъже и жени продължават да бродят по бреговете на някои от най-големите реки на Земята. И са довели със себе си помощници, които нанасят непоправими поражения на световната природа. Някога, когато мистър Кармак вади своя златен къс от Клондайк, хората разчитат на кирки, лопати и обикновени сита, за да отделят ценното от ненужното. Сега праправнуците на онези авантюристи превземат реката с багери, драги и химически отрови, които са вредни за хора, животни и растения.

Издевателства върху реките се извършват от десетилетия и са добре известни на учените, но те пак се оказват неподготвени за мащабите на наближаващото бедствие. Геоморфологът Евън Детиър е сред първите, опитали да задействат системата за тревога. През последните пет години ученият от колежа „Боудин” проучва качеството на водите в Перуанска Амазония и по-специално в провинция Мадре де Диос, граничеща с Бразилия.

Целия материал четете в "Космос"