”Канцлерът Хелмут Кол бе дал указания на Министерството на финансите да започнат разговори с нас - обясни участник в преговорите. - Във връзка с този план имахме три срещи. Целта бе да уточним какво точно как да се направи, за да може решението за този пакет да мине през техния парламент. Всичко бе измислено до последния детайл, но 10 ноември 1989 г. промени всичко.”

В края на свое изявление пред немските индустриалци Живков заявява, че българите при всички случаи ще предпочетат немски стоки и продукти.

”Имаше готовност от страна на баварски компании да създават смесени дружества с наши фирми - разказа пред “168 часа” преводачът на Живков Тошко Тошков. - Конкретни разговори се водеха за съвместно предприятие с един от големите производители на колбаси в Бавария. В тях участваше и Огнян Дойнов.”

Ако някой се чуди защо всичко това се прави зад гърба на Горбачов, обяснението е просто и стана ясно едва наскоро след разсекретяване на документите около обединението на Германия.

В този период са организирани два големи форума във ФРГ, където българската индустрия е в центъра на вниманието. „24 часа - 168 истории“ писа в миналия брой за единия в Хановер, вторият е бил в Мюнхен. При първия вицеканцлерът Ханс Дитрих Геншер моли българската делегация да се види с царя в изгнание, а във втория, в Мюнхен, Щраус споменава, че той може да открие българо-немския форум. В Хановер на разговора с Геншер са Луканов, министърът на външната търговия Христо Христов и Стоян Марков. В Мюнхен Щраус информира за евентуална среща на царя само с Луканов и Христов и години по-късно Христов разказва за случката в интервю. И в двата е искана и е получена благословията на Тодор Живков.